komentarat

6-метрова вълна идвала откъм язовира!? Посмали, Манго…

2012-02-13T09:19:00.001-08:00

От 1-ва до 5-та страница- албум на Бойко Борисов, от 6-та до последна – глупост след глупост

Както във всяко съсловие, така и в журналистическата гилдия работят големи… некадърници и индивиди с ограничени интелектуални възможности и нулева склонност към умната импровизация. Столичен вестник, който на ден продава в Кърджали около 100 бройки (б. р. преди 3 години продаваше 1000 бройки, а преди 13 години – над 5000 и беше номер №1 в България), вчера написа следното: Ако се скъса язовирната стена, цял Кърджали ще бъде пометен от поне 6-метрова приливна вълна…

Посмали, Манго… Със скъсването на стената. И не защото стената е градена от строителите на „Водното огледало"…

Дъгообразната стена на язовир „Кърджали", която е единствената по своята уникалност на Балканите, е изчислена да издържи на земетресение с магнитуд 10 по скалата на Рихтер. Демек, ако апокалипсисът се случи, никой няма да има „късмета" да снима чудовищното „родопско цунами". Много преди да усетят пръските на 6-метровата вълна, голяма част от кърджалийци ще са на …6 метра под земята.

Експертите казват и друго: Язовирната стена ще се скъса, ако някой набележи Кърджали за нова Хирошима. Но и тогава ще сме мъртъвци преди „водната лавина" да стигне последните блокове на „Възрожденци".

Това е положението с язовирната стена: Няма да се удавиш, дори да се молиш! Или ще си премазан, или изпепелен!

Колкото до обяснението за появата на изречението на глупостта, най-вероятно редакторите са отчели, че вестник, който от 1-ва до 5-та страници е нещо като албум на Бойко Борисов (чак на премиера сигурно му става неудобно, като отвори вестниците), няма как да е търсен от читателите. И решили да компенсират със сензацийки…

Всъщност, и целогодишно тук да вали сняг и дъжд, и от ОНН плавници и шнорхел за всеки кърджалиец да пратят, и „ушите ни ревматизъм да хванат" - няма как да се скъса стената на язовир „Кърджали".

От редакцията

Бойко Борисов ще пререже лентата за „Водното огледало”

2012-02-12T22:54:00.001-08:00

Бойко Борисов ще пререже лентата на новия ГКПП Маказа през април. Решено е.

Малко по-късно трябва да уважи и тържеството за законно откриване на прочутото „Водно огледало". За това също трябва да се вземе правителствено решение, защото прочутото хидросъоръжение ще бъде узаконено в рамките на тази календарна година. В противен случай, Европа няма да даде пари за парк „Арпезос Север".

Тежки думи изговори българският премиер за най-скъпия воден канал в България, но по протокол трябва да пререже лентата. Все пак иде реч за над 80 милиона лева пари на данъкоплатците.

Всъщност, веднъж Сергей Станишев го направи, но това не се брои, защото и към днешна дата „Огледалото" е без акт 16.

Двама премиери на България гледаха едно и също нещо, но го виждаха различно. Може пак да си е така, но по протокол Бойко Борисов трябва да открие „Водното огледало". То си е и уважение към жителите на Кърджали. Все пак, това правителство ще плати остатъка от 24 милиона лева на строителите. Всъщност, поводът за шампанското може да са и онези 5 милиона лева за лихви, ако Симеон Дянков успее да ги спазари със строителите и те останат за други добри инициативи в полза на данъкоплатците.

От редакцията

Да си създаден от Интернет и… окови да му сложиш!?

2012-02-12T22:52:00.001-08:00

Браво на 20-тината млади хора в Кърджали, които в събота излязоха на ледения площад „Освобождение", за да протестират срещу подписването на международното споразумение АСТА.

„Ние сме против това да се криминализира свалянето на защити на филми и музика, когато се работи с различни и безплатни операционни системи. Напротив, смятаме, че интернет обществото трябва да е освободено от всякакви ограничения, за да може повече хора да имат достъп до мрежата", казват младите кърджалийци.

В подкрепа на ACTA е един певица, която е популярна чрез Интернет като Вики от „Мастило" (Това е онази, която в жълтите вестници отрича да е спала с известен ресторантьор). Тя е твърдо „За" АСТА, защото се надявала по този начин за музиката да й се плаща, както се плащало на пекаря за произведения хляб.

Да, ама, дали въпросната певица ще може да предложи такава музика, че някой да й плати!? Дали Вики няма да съжалява за времето, когато свалянето на клипове от Интернет не беше престъпление!?

Хубаво е, когато деца, родени във времето на Интернет, си бранят правата. Тъжно е, когато продукти на безплатната глобална мрежа, каквито са Вики и 90 на сто от българските певци, забравят от къде са тръгнали и на какво се дължат оборотите им от участие, и защо имената им са станали популярни в медиите.

От редакцията

Докога чиновници ще ни правят на магарета?!

2012-02-10T23:03:00.001-08:00

Един авер продаваше сребро на статив. Чудеха му се как издържа навън, при всякакви атмосферни влияния. „Студ бе-зимата, адски пек-лятото, но се свиква. Прогнозата да е парична", разказваше. Бонусите към заплатата му идвали винаги след силни продажби. „Ей, т`ва е левачката. По 30 думи да знаеш от 5-6 езика, да не ти млъква устата и парите се правят", беше теорията му. Мразел обаче гърците. Най-калпавите клиенти. Викали като цигани около него, разбърквали всички накити, а накрая не купували нищо. Не само това, се жалваше, ами освен „мъртвия" си език-друг не знаели. Те, това е да си „аристократ" от Юга!
Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията си вписала наградни бонуси в общ размер на 11 бона. Преизпълнила някакъв собствен творчески план, но под държавната протекция на висшето чиновничество. Те, това пък е гьонсуратщина! Добре свършена работа, ама кой ли знай? Това е все едно, пичът на бижутата да отчете 1 000 кинта, а да си трясне 1200 дневен бонус. Резултатът: гръцка магария с български привкус. С тази разлика, че май бичещият на капиталистическия студ се оказва магарето с няколко езика, а чиновникът с държавната закрила не знае и толкова, но пък мести десетичната запетая по-умело и от десен върху ляв крак.
Ей, аман от каруци с чиновници, теглени от знаещи магарета!

От редакцията

Няма такава държава!? И такъв народ също!

2012-02-06T07:37:00.001-08:00

България е рай за престъпни елементи, които попадат във властта.

Няма такава държава! Но и такъв народ няма – ни чул, ни видял, ни нещо е тръгнал да каже на глас.

Какво друго може да се каже за бедствието в село Бисер, където загинаха възрастни хора, други бяха настанени по болници, хиляди семейства бедстваха.

Язовир "Иваново", който преля и заля няколко хасковски села, е бил пропукан още през 2006 година. Неразбирателство между военното министерство и общинската управа обаче забавило ремонта, за да се стигне до фаталната сутрин. Правителството пък не можело да прати скъпите хеликоптери „Кугър", защото те можело да паднат във водата. Нямали обледенителни системи на витлата и не можело да прелетят през облаците!?

Бъдете сигурни, че и за хеликоптерите са взети милиони левове рушвет, комисионни или както там се казва. Взети са и за стотици ремонти на водоеми в страната, нищо, че строителството е калпаво. Ключето към престъплението „Иваново" вероятно е в спора „Кой да вземе рушвета!?". Не са се разбрали, не са били отпуснати пари – това е българската логика.

Държавата и общината убиха хора вчера. Това е истината за „Иваново". Ако бяхме в нормална държава, прокуратурата щеше да реагира светкавично и да преследва конкретни лица, а държавни и общински институции да бъдат свалени в поза „партер".

Уви, няма да се случи. Тъжното е, че роднините на загиналите вероятно няма да намерят пари за адвокати и съдебни такси, за да заведат дела.

Опозиция и власт ще се дърлят пред обществото от днес до първа пролет. Но далеч от прожекторите, и едните, и другите, ще си говорят за рушветите, които са получени от хората, които можеха да предотвратят фаталните последствия. И които рушвети никога няма да секнат – такава е българската логика.

Някой би казал „Сигурно и крадците от властта имат угризения на съвестта!?". Неуместно е да го повдигаме. Точно толкова, колкото да се опитаме на разберем мнозинството от избирателите в България, които в изборния ден отиват да гласуват наказателно, а само 3 месеца по-късно кълнат „новите си любимци и месии" с „Аз ще ви кажа на другите избори!".

От редакцията

Ало, Брюксел, а разделените семейства в Родопите?

2012-02-03T22:43:00.001-08:00

Някой беше написал, че там, където нощите са дълги се раждат хора, които нямат страх от смъртта. Вероятно става дума за нейде из Скандинавието. По статистика обаче тези страни водят по брой на самоубийствата. Явно природната даденост „много мрак, малко светлина" се отразява и на психиката. При нас подобни страхове отдавна са сдали първенството на икономическите болежки.
Около 30 на сто от младежите в Родопите не могат да си намерят работа. Една голяма част от тях са осъзнали, че ако разчитат на помощ от държавата, ще си останат вечно чакащи и ги чака едно дълго пиянство в планината. Алтернативата-тръгване на гурбет и …каквото сабя покаже. Издържат семействата си, така че икономиката на много планински общини се крепи на техните парични преводи. Болката на оправящите се сами са хилядите километри, които ги разделят със съпруга и деца. Никой не иска да забележи явлението „Разделени семейства" в иначе социалния Европейски съюз…
Европейската комисия обяви, че ще подпомогне осемте държави-членки на ЕС, които са с най-високо ниво на безработица сред младежите. Това са Испания, Гърция, където без работа са 47.2% от младите хора, Словакия (35.6%), Латвия (35.6%), Литва (31%), Италия (31%), Португалия (30.8%) и Ирландия (29%), показват данните на Евростат. Над 300 000 млади безработни испанци са напуснали родината си от 2008 г. насам заради липсата на възможности да се реализират професионално, тюхкат се на Запад от нас.
Безработицата сред младите хора в България била само 26.8%, според данните на Евростат. Ако към статистиката се вкарат всички онези, които не вярват на държавата и се оправят сами до такава степен, че държавата разчита на тях (б. р.–преводите за семействата им), положението у нас със сигурност ще се окаже по-тревожно от това в Испания.
Изобщо, как така все се получава, че все болният носи здравия? Стандартите на гореизброените мрънкалници са несъпоставими на родна почва, а паричните потоци отново се пренасочват другаде. Явно прекалено дълго и силно стискаме зъби, че чак пломбите ни изпопадаха. Дори и така да е, пак ни вопъл, ни стон. Говорим си за вечния български преход, а изглежда се превърнахме в единствените чисти капиталисти. „Взорът от нийде надежда не види..." и оцеляването се е превърнало в национална доктрина. Колкото и да сме черногледи, недоволни, обезверени, все ще се справим. По-добре и от гърци, испанци, ирландци и други тем подобни. Не, не говорим за държавата като цяло, нито за политиците-те живеят в паралелна реалност, в която притчи от сорта на „Царят е гол" не съществуват. Иде реч за стотиците хиляди, които не висят по кръчмите в безутешно хленчене, а творят съдбата си със собствените ръце. Сървайвър с маркса ЕС започна, да му мислят тези, които чакат подаяния. Нашенци не са от тях. Каноните на джунглата им е настолна книга, дето се вика...

От редакцията

Сакън! Не пипайте заплатите на комшиите

2012-01-30T23:21:00.001-08:00

А-ха да отворят прохода Маказа и Европа даде заявка, че е твърдо решена да „убие" мечтите родопски за просперитет. Брюксел заля с гореща вода министри, депутати, кметове и най-обикновени планинци, които се надяват с отварянето на Маказа да се вдигне стандарта на живот в Кърджалийско. Нали откъм баира ще дойдат хората, чиито пенсии са 8 пъти по-високи от нашите.

„Тройката", в лицето на Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка, е поискала от Гърция да въведе … български заплати. Това коментира гръцкият вестник "Етнос". Според публикацията кредиторите настояват за намаляване на минималната заплата и на допълнителните пенсии, за орязване на 13-ата и 14-ата заплата, за замразяване на увеличенията на доходите и заплатите до тези в България и най-вече за бързи и спешни реформи на трудовия пазар.

Че за какво ни е тогава път през Маказа, ако заплатата на Йорго от Комотини стане колкото на Ахмед от Кирково? Няма логика леля Елени да идва на фризьор чак до Момчилград или цялото семейство Хаджиатанасиу да идва на шопинг в Кърджали.

Какво ирония!? Най-бедните в Европа – за нас иде реч, ще спасяваме гърците като отскачаме до плажовете там и ще правим дребни покупки.

Всъщност, добрата новина е, че просто си играем с думите. Защото гърците никога няма да позволят това със заплатите им да се случи.

От редакцията

Сега остава и екстрасенсът Деси да ревне, че е жертва на нимфоманка под пагон

2012-01-28T09:46:00.001-08:00

Полицаите сбъркаха и си позволиха много своеволия в апартамента на семейството Мустафови в кърджалийския квартал „Възрожденци". Изложиха се и в къщата на Начкови в Мировяне, която беше атакувана от 25 маскирани ченгета заради…. 5 кутии цигари.

Днес най-споменаваното семейство в българския парламент в последните две години е кърджалийското. Със сигурност Мустафови ще осъдят България в съда в Страсбург и ще спечелят доста пари. Ще ги платим ние, данъкоплатците.

Но това – като му дойде времето.

Днес жената на един бандит, крадец на парите на хората и на банките, орева орталъка, че полицията ги псувала и набила. Служителите на МВР са арестували издирвания в цяла Европа престъпник в детския кът в столичен мол. Защо не са го направили на друго място – продължава да се вайка харчещата години наред крадени пари. Чини ми се, че скоро ще я съдят за набеждане…

В Благоевград пък арестували екстрасенса измамник Деси. Той стана известен с тези прегледи и сеанси, при които нанася побой над пациентката, правейки пред нея опити да се възбуди. Веднъж лежа и в затвора. В последните месеци търсеше наивници и в района на Кърджали и бе на косъм от ареста.

Деси трябвало да извърши "гинекологичен преглед" на момиче в наета от него стая в пиринския град в петък. Пациентката се свързала с Деси, уговорили срещата и когато тя дошла на секретния адрес, ченгетата го закопчали.

Сега остава и този маниак да се оплаче, че е жертва на полицейски експеримент. И образно да обяснява какви сексуални фантазии има пациентката-полицай…

От изброените 4 случая, резултатът между Жертвите на полицейско насилие и Наглите може би е 2:2. Вероятно съотношението изглежда другояче в главите на онези с по-особено разбиране за функциите на полицията в правова държава, но това е друга тема.

Урокът за полицията е, че докато се бранеше със зъби и нокти след гафовете „Мустафови" и „Начкови", сега нещата стигнаха дотам, че логичната им и аргументирана реакция с арестувания международен бандит в мола, звучат като оправдания. А може би този път заслужават аплодисменти!?

От редакцията

Данъкоплатецът е само лична карта: „Главорези”-кокошкари vs топ „заптиета”

2012-01-27T23:23:00.001-08:00

В тези истории няма имена, няма адреси, само разкази по преживяно. Личната карта на улицата. ЕГН-то започва с цифрите на тази година, този месец, днешна дата.

„Нарочат ли те веднъж-започва голямото „тръскане". Навират ни в очите акции, пострадали полицаи, тежката професия на униформените, а за пострадалите от тежестта на „фуражките и палките"? Разминават се с мъмрене, порицание и други вътрешни похвати до… следващия случай, когато се направят на богове пред данъкоплатците.

Излизам от денонощен магазин в града. Отвън патрулка и пред нея полицай. Пита ме какво съм правил по нощите. Как да му обясня, че щом има работещи търговски обекти винаги ще има и хора, които да пазаруват по което и време на денонощието да е? Как? Иска ми лична карта. Първо му казах да се представи. „К`во да ти се представям, не виждаш ли униформата", ми отговаря нагло. „Откъде да знам, че не си я купил от Димитровград?", питам на свой ред. Оня се дуе и почервенява. Държи се с мен все едно съм най-големият престъпник. Нямам в мен документ за самоличност, но и живея на 200 метра от магазина. Казах му ако иска да пише акт, докато смогне приятелката ми ще ми донесе личната карта. Той не пожела. Не му се занимава, по-хубаво му бе да се пъчи с униформата, ама за работа явно го мързи. Отиде да си вземе кафе, а аз си тръгнах.

Преди време ме провериха 2 пъти в рамките на 30 минути. Пиехме бира, подпрени на трафопост с мое приятелче. Обичайните въпроси от сорта „Сега, що не се прибирате, а стоите навън?". Бе, тия бащи на нацията ли са, що?! Откъде накъде ще държат сметка на гражданите, при положение, че не са направили нищо нередно кога и къде ще стоят? Лято е, петък вечер, не се издържа в панелките от задуха. Излизаме навън просто да подишаме. Шум не се вдига, но не-два пъти трябваше да показваме пред един и същ полицай документите си за самоличност. Не се ли нарушава личното ни пространство?

Снимах едни крави пред блока. Бяха се домъкнали до центъра на града и пасяха на детската площадка. Щракам си и изведнъж… изкача полицай. Засилва се към мен и вика: „К`во правиш бе? К`во снимаш бе? К`ъв си ти бе?". „Аз съм гражданин и снимам с фотоапарат, не мисля, че е забранено, нали?", питам на свой ред. „И к`во-крави, толкова ли е важно, че ги щракаш?", продължава ченгето. „Да, важно е и ми е интересно, защото тук не е центърът на село Гугутка, а центърът на областен град", казах му и тръгнах. В този момент полицаят се развика след мен да се върна. „Не ме карай да те гоня защото ще стане още по-лошо", крещи. Едва тогава реши да се представи, аз пък да се върна. Поиска ми документ за самоличност. Видя го и изплакна „болежката". Встрани на блока им била патрулката. Било неуместно и автомобилът да се хване в кадър. Аха, така било значи! „А бе, ще излезе, че един вид ние сме чобаните", каза приближилият се своевременно негов колега. Стана ми ясно всичко. Вероятно са ги извикали по сигнал заради кравите, а те дебнели пастира от патрулката, вероятно за акт. Но през комбинативните им умове е минало „ще ни изкарат, че дремем и не вършим нищо". Да, ама това ли бе начинът?

Внимавайте с фотоапаратите, граждани, когато сте с тях и наблизо има полицаи вие вече не сте данъкоплатци, а нещо, нещо… нещо си там с лична карта.

Гледам ги-през ден тарашат келешите от махалата. Събират се една групичка и веднъж им направиха акция. Намериха у единия топче трева. Оттогава-направо през ден ги бъркат. Тия както си седят и куките идват. След „топ акцията" преди месеци с топчето, нищо не са открили, но си проверяват. Ония ако малко си знаеха правата щяха да пуснат по една жалба. Ок, провинило се едното келешче, но толкова често да търсят слава на гърба на цялата групичка-егаси тормозът! К`во ще намерят толкова? Друго топче, две-три… Много хора има за панделата, ама тях никой не закача. За кокошката и прошката продължава песента. Държавата на беззаконието, на топ „заптиетата" и „главорезите"-кокошкари".

Питайте хората в Чорбаджийско кой сериал да се купи

2012-01-27T04:04:00.001-08:00

Шефовете на БТВ явно много се уплашили Нова телевизия да не ги „удари" в земята със сериала „Езел". Иначе нямаше да правят драстични промени в програмната си схема и да местят сериал от следобедните часове в праймтайма.

Както и да е. Да се оправят и да си спасяват рейтинга, след като са проспали възможността за бум с отдавна закупена продукция от същия калибър.

От известно време водещата телевизия на България излъчва в полунощ сериала „Долината на вълците". Филмът е в стил „Езел", но заснет няколко години по-рано.

Странно е защо не го пуснаха след вечерните новини, а го запратиха в първите минути на новия ден!? В никакъв случай не са страшните картини от делата на „Вълците" и страха от санкции от Съвета за електронни медии (СЕМ), защото тепърва ще се видят много по-стряскащи неща в „Езел".

Да си намерил пари за сериал, който твърдо е в Топ 5 за последните 10 години в Турция, но да го предложиш на ограничен кръг зрители (колко души гледат телевизия между 0 и 1 часа?), това си е своего рода изпросване на отговор в стила на Бойко Борисов „Такъв е експертният мат`риал в БТВ-то".

Другият път, като купуват сериал от Турция, от водещата телевизия е най-добре да имат предвид „неекспертното" мнение на хората в Чорбаджийско, а в което и да е кърджалийско село. Няма да сбъркат.

От редакцията

Бягство към Испания и сълзи над Босфора

2012-01-27T04:00:00.001-08:00

Праймтаймът на родните телевизии се превърна в клопка за „отчаяните" домакини. „Робинята Изаура" не е вече зад печката и не държи ножа за салатата в стил „Шогун", а рони „Сълзи над Босфора" и мечтае за „Перла" в сивото ежедневие.
Между 8 и 10 часа вечерта, ефирките се надпреварват в касовите турски продукции, а огнеборци после гасят забравени тави из фурните (случай в Кърджалийско само отпреди дни). В борбата за рейтинга се включиха ножове, римски легиони и легенди от Иберия, но взорът на Запад явно е само с цел материално добруване. Така де, още стоят обявите из Бюрата по труда в Родопите за ягодоберачки. В битката за вниманието на домакините, една от телевизиите улови от Босфора голямата риба в съвременна трактовка на Граф Монте Кристо и източния типаж на Едмон Дантес. Това пък хвърли в смут конкуренцията и... легендите за Испания ще се разказват през уикенда, заместени отново от турски сериал. Види се, потомците на Ромул и Рем няма да сколасат срещу мургавите испанци, пък дори и отгледалата ги вълчица, да им дойде на помощ. Нашенци предпочитат да зяпат други вълци от долините на Мала Азия, ако разбира се, успеят да държат очите си отворени до полунощ, че и по-късно. По ги радват историите за Балканската мафия, отколкото загарящите тенджери и цъкането с език на женорята „Гледай, мръсница, и тука такива ги има. Даже една от фирмата е такава, тцъ-тцъ".
Всъщност, така е. Друго си е капиталистическа картинка, но с балканска притча. В Испания- бачкането, по родните места-мафия и сълзи. `Айде, че започва следващ епизод. Нищо, че го преразказа комшията (барабар с хлипането) защото вече го е гледал по турската...

От редакцията

Правителството се извини на всички с винетки за непочистените пътища, ще обезщетява фирми

2012-01-26T07:31:00.001-08:00

Фирми, чиято дейност е била блокирана днес или в друг ден на Зима`2012, заради непочистени пътища, ще получат обезщетение от правителството, ако се докаже, че вината е на държавата. За целта компаниите трябва да представят в министерството на финансите документи за платени винетки.

Това става ясно от съобщение на пресцентъра на Министерския съвет.

След постъпилите сигнали от различни краища на страната от рода на „Кой сега ще ни плати винетките? Искаме да работим, а не можем да излезем на пътя", премиерът свикал спешно заседание, за да се вземе решение за обезщетенията. Той заповядал всички ръководители на областни пътни управления и шефовете на наетите от тях пътно-поддържащи фирми да се извинят на гражданите…

… Това, уважаеми читатели, вероятно ще се случи някой ден. Но не и в тази държава. За Зима`2012 е ясно, че ще има много повече похарчени пари за чистене на пътища, отколкото за Зима`2011. Такова надписване в протоколи и фактури ще падне от пътни директори и шефове на фирми, че… след време ревизорите със сигурност ще недоумяват „То тази зима си беше сурова, ама чак пък толкова!?".

От редакцията

Гръм тресе Маказа, а бляновете утихват...

2012-01-20T23:39:00.001-08:00

Мечтата на дядо Йоцо била да види трена, блянът на бай Фейзи е да подкара „Опел"-а по пътя през Маказа. Вазовият герой останал доволен, чувайки само свирката на влака, родопските персонажи също се задоволяват само със слуховете за вратата към Беломорието.
Гърция и България ще открият скоро нов граничен пункт, обявиха в Атина българският външен министър Николай Младенов и гръцкият му колега Ставрос Димас. Пунктът ще е в района на прохода Маказа, а от гръцка страна най-близкото населено място е Комотини, посочиха двамата министри. С тази новина Младенов не може да оправдае дори и похарченото гориво от джоба на данъкоплатците до гръцката столица. Ама нейсе, толкова си може! Погали слуха на някой нашенец, а днес из Момчилград ще се понесе тътенът на поредните взривове по трасето към Гърция. Те няма да стигнат до Атина, а за първи път и от там не се ангажираха с нова дата за прохода.
Когато бляновете гръмнат, как ехото утихва...

От редакцията

Един „кърджалиец” си отива от Президенството

2012-01-19T00:03:00.001-08:00

През призмата „Кърджали" Георги Първанов работи и с най-левите, и с най-десните, в политическия спектър на България.

Беше надеждата на ОКЗНИ – комитетът, който крещеше по площадите „Вън турците от България". „Акушира" и на правителство с мандата на ДПС. Сближи жертви на Възродителния процес и техните „палачи".

Ако си позволим да перифразираме по-имените лица в политиката, подвизавали се на Запад от нас, бихме заключили днес, че един кърджалиец си отива от президенството. Поне за такъв се представяше Георги Първанов, когато ни навестяваше.

Какво спечелихме от това „кърджалийско представителство" в Президенството? Отговорите вероятно биха били в двете крайности.

Всъщност, имаше една първа копка в подстъпите към Перперикон, но голямото строителство си остана на книга.

Спомняме си, че за втория си мандат Първанов получи подкрепа от много кърджалийски демократи и активисти на десни формации. Но не защото му симпатизираха, а защото имаха страх от класиралия се на балотажа Волен Сидеров.

Може би е най-справедливо е да се даде думата на двама анализатори – „червеният" социолог Андрей Райчев и „синият" политолог Огнян Минчев.

„България се нормализира през двата мандата на президента Георги Първанов.

Това са годините на национално помирение, годините, през които България стана член на НАТО и на Европейския съюз. Първанов не е сензационен, а сериозен политик. Първанов е човекът, който създаде новото БСП", смята Райчев.

„Първанов е безличен човек. Защитавал е само чужди интереси и никога не е изразявал позицията си по въпроси, касаещи България. Георги Първанов е много сив, речта му е изключително безсмислена. Силен е, но в задкулисната политика. За пример мога да дам правителството на тройната коалиция, което е беше най - корумпираното. 10 години Първанов единствено ходеше на лов", посочва Огнян Минчев.

Намирисва на приказката за поръчаната музика, но и с това може да се охарактеризират 10-те години на един „кърджалиец" в Президенството.

От редакцията

МВР пере гаф най-добре

2012-01-18T10:07:00.001-08:00

А Борисов първо искаше наказания за полицаите в Кърджали!?

Диана Петрова, „Труд"

Когато се поднасят извинения за гафовете на полицията, логично е да има оставки, уволнения или поне наказания. Това обаче не се случва. При всеки гаф се задейства безотказна схема за замитане на скандала и изпиране на всяко петънце по полицията. Първо, за сакатлъци при операциите на МВР обичайно научаваме от потърпевшите. Така бе при скандалното нахлуване на полицаи посред нощ в семейство Мустафови в Кърджали, когато бе разбита главата на дъщеря им Ширин. Пак от близки и колеги на пострадали научихме за арестите на лекари в Горна Оряховица и Благоевград.

Изправени пред обществено недоволство, вътрешният министър Цветан Цветанов или лично премиерът Бойко Борисов не мълчат дълго и в повечето случаи бързат да се извинят. Това се прави и лично, и публично.

Виновни са жертвите

Когато извинението и обещанията за наказания не потушат обществения гняв, следват обвинения към жертвите или техни близки. Така от трибуната на парламента вътрешният министър Цветан Цветанов извади от девет кладенеца вода, за да изкара семейство Мустафови престъпници. Особено бащата и сина, които бяха арестувани. Излезе, че синът Кадир едва ли не е част от сводническа мрежа. Но той и до днес не е обвиняем за подобно нещо. За бащата Сабахатин бе обявено, че е уволнен преди години от МВР, защото дал паспорта си някому. И това бе опровергано. А обяснението за сцепената глава на Ширин бе доста нелепо - момичето пострадало, защото стояло зад "рязко отворената врата" на стаята си.

В последния случай с убийството в Перник имаше пък внушения, че едва ли не близките са имали интерес да пречат на издирването на Мирослава. Самият шеф на ГДБОП Станимир Флоров обяви, че тя била в чужбина и едва ли не напразно се критикува полицията, че не я намира. Това наложи корекция в схемата за самозащита. Изненадващо премиерът Бойко Борисов поиска роднините на жертвата да се извинят на МВР. След изцепката за пържолките, които заслужава кучето, стигнало до мъртвото тяло преди полицаите, на Борисов му се наложи да поднесе лично извинения на сестрата на Мирослава.

Сценарият за прехвърляне на отговорността винаги включва и атаки срещу съда. Особено откакто министър е Цветан Цветанов. Задължително е да се наругае и някой съдия, когато стане напечено за полицията. Това не бе пропуснато и покрай гафовете на разследването в Перник. Защото вторият заподозрян бил арестуван преди месец за фалшиви пари, заплаха за убийство към дете и хулигански прояви, но се озовал на свобода.

След проверките - няма наказания

Следващата стъпка в замитането на полицейски гаф е премиерът да поиска наказания за полицаите. Обещана е дисциплинарна проверка за пернишкия антимафиот, който препоръчал на сестрата да вземе пистолет и сама да търси изчезналата. Строгият Бойко Борисов нареди разследване и за антимафиотите, които допуснаха под носа им да се самоубие единият задържан за смъртта на Мирослава - Стойчо Стоев. Такива вероятно ще има, но ще са символични. Цветанов ще ги наложи с отвращение. Антимафиотите, които са открили оръжието преди задържания, били уморени. Иначе били суперпрофесионалисти, защото арестували Наглите и Килърите!

Всъщност Борисов първо искаше наказания и за полицаите в Кърджали, но после Инспекторатът на МВР ги санкционира единствено за това, че не са написали рапорт след ареста. Прокуратурата първо ги оневини, сега пак нещо ги разследва. Докато приключи, държавата може да бъде осъдена в Страсбург за полицейско насилие.

След трагедията в Катуница, където хора на Цар Киро причиниха смъртта на двама младежи, а къщите на самозвания монарх лумнаха в огън, премиерът също разкритикува полицията, че е изпуснала положението и нареди проверка. Накрая обаче единият полицай, подценявал жалбите срещу Киро, отиде в заслужена пенсия, а другият бе преместен.

Благо приключи и проверката за скандалния арест на главния секретар на финансовото министерство по царско време Тенчо Попов, обвинен за подкуп заедно с тогавашния военен министър Николай Цонев. На запис в съда се видя как антимафиотите му газят ръката и го наритват, а после се снимат доволни на дивана. Цветанов "укори" ченгетата само за снимката. Като капак накрая шефът на ГДБОП Флоров изтърси - фотографирали се на дивана, защото имал висока нумизматична стойност (вероятно е искал да каже антикварна).

Когато МВР направи гаф, се вдига градусът на речите за нулева толерантност към престъпността и се напомня, че при съпротива полицаите имат право да действат безкомпромисно. Прекалената защита и обичайното оневиняване на полицаи обаче, минали границата на закона, може да отприщи още насилие и да окуражи некадърното разследване. И гневът на жертвите на престъпления вече ще е оправдан.

За герба на Момчилград и визуализацията на местните забележителности

2012-01-18T00:26:00.001-08:00

Пламен ЦВЕТКОВ

През ноември миналата година изтече информация, че община Момчилград обявява конкурс за герб на родопския град. Ето какво пише на сайта на общината "...Той (гербът бел. а.) трябва да представи в синтезиран вид значими забележителности в района с авторска идея за визуализация на града и общината...". Това изискване към бъдещия символ на Момчилград автоматично намалява шансовете му той да бъде истински герб, съобразен с правилата на науката хералдика. От цитираното изречение по-горе става очевидно, че причината за липсата на гербове сред българската местна символика са самите общински администрации, които още с обявяването на конкурса „осакатяват" проектите, като с условията си насочват авторите да създават емблеми, а не гербове. Така възможността някой да предложи хералдичен проект и той да бъде одобрен намалява значително. Тогава резонно идва въпросът защо общинарите от една страна искат герб, а от друга – с изискванията, които поставят, го отхвърлят? Разбира се отговорът за това „противоречие" си има едно единствено обяснение – за средния българин, а и общинар, „герб" е всичко, което е поместено на щит.
Разглеждайки 8 от проектите, публикувани пак на сайта на общината, само един от тях подсказва опит за херадлическо осмисляне. Същите проекти са публикувани и в интернет изданието на вестник „24 Х 7 Родопи", където във форума на медията читатели са коментирали някои от тях. Разбира се това са коментари на неспециалисти, но определено са показател за това как жителите на общината си представят своя бъдещ символ. Абстрахирайки се от мненията, които са встрани от темата, има и няколко обезпокоителни коментара. От тях става ясно например, че има хора, които биха харесали „гербът" на общината да прилича на колбасарска емблема, но само фактът, че има вече такава, би ги отказало. Друг често използван елемент в проектите е тютюнът, който е отхвърлен не защото в местната хералдика се избягват онези символи, които определят поминък, а защото бил демоде. В два от публикуваните проекта има изобразени сърна и елен. Те също не се нравят на някои местни, тъй като заради тях „едни зеленчуци не могли да си засеят" и никой нямал „файда". Като цяло мненията са разнопосочни и противоречиви. Липсва и следа от опит поне елементите в посочените проектоемблеми да се осмислят символно. На един читател планината му приличала на Пирин... (странно защо е стигнал то този извод, след като в емблемата са изобразени долепени 2 триъгълника), според друг – елените яли зеленчука.
Подобни коментари вероятно биха били направени и от общинарите и комисията, които със сигурност и хал хабер си нямат от хералдика щом са допуснали проекти на подобни емблеми в конкурса си за герб. Ако общинарите в Момчилград наистина искат общината им да се сдобие с герб, който да замести сегашната емблема, датираща още от времето на социализма, то нека почерпят опит от съседния Крумовград. Там беше приет най-хералдичният герб в България. Крумовградският подход към конструиране на местния символ е класически за градската хералдика, а именно чрез създаването на „говорещ" герб. При него отпада необходимостта за визуализация на „местните забележителности", които както стана ясно по-горе са пречка при създаването на един местен символ, който да отговаря на изискванията и правилата на хералдиката. Такъв подход би бил удачен и за съседния Момчилград, тъй както старото, така и новото име на града са подхранени от различни легенди. Или ако все пак и това не проработи, то нека не се подхожда буквално към визуализация на местните забележителности, а те да се осмислят символно. Само така община Момчилград може да се похвали с истински герб, вместо за такъв да бъде одобрен поредния етикет на селскостопанска продукция.

Bgherald.blogspot.com

Можем да си направим данъчна пролет

2012-01-17T23:34:00.001-08:00

Ако предприеме 5 важни стъпки за намаляване на властта на бюрократа, заедно с ниските ставки, България може наистина да стане по-търсена за инвестиции

Румен Обрешков*

Става все по-ясно, че Европа няма да излезе скоро от кризата. Дълговите проблеми на Гърция, Ирландия, Португалия, Италия и Испания са на път да повлекат и други държави надолу или най-малко да забавят сериозно темпа на възстановяване в ЕС. В тази обстановка става все по-важно кой ще привлече повече чуждестранни инвестиции. През 2011 г. положението у нас бе много по-лошо от 2010 г. Не се очертава сериозна промяна и през новата година. Не само че няма ръст на чуждестранните инвестиции, но има сериозно изтичане в обратна посока. Това се обяснява с факта, че местните клонове на чуждестранни компании си връщат заемите на фирмите майки, но липсата на нови инвестиции в страната с най-ниски преки данъци в ЕС е повод за сериозен размисъл.

Ниските данъци са добра предпоставка, но

в математиката има едно правило за необходимото, но не достатъчно условие. 10% данъчна ставка засега привлича основно гръцки и румънски фирми, защото негативите в техните държави са като в България. Но в повечето случаи това не са реални инвестиции, а просто данъчна регистрация, която докарва приходи за бюджета, но не води до реална заетост. Една от причините, разбира се, е и липсата на реклама на ниския данък, но далече не основната. Добрите мобилни комуникации и интернет покритие може би докараха такъв инвеститор като HP в България, което от своя страна е знаково за целия бранш, но за съжаление това е само едно приятно изключение.
Ниският данък няма никакво значение, ако данъчната администрация създава пречки чрез измисляне на собствени правила, как се доказват сделките и изисква документи, с които инвеститорите не са свикнали в други страни от ЕС. Една от причините за това е и грешната система за ДМС (допълнително материално стимулиране), която кара инспекторите да търсят нарушения и там където ги няма. При това данъчната администрация далеч не е единствената, която се опитва да си докара допълнителни доходи на гърба на бизнеса. Натрупването на най-различни служби, които проверяват един и същ бизнес и могат за едно и също нарушение да налагат отделни санкции, са в състояние да откажат всекиго да прави бизнес в България. Стъпка в правилната посока е промяна на начина на заплащане, която се стреми да въведе министър Дянков, но трябват и санкции за служителите, които издават необосновани наказателни актове, които след това "падат" при административно или съдебно обжалване.

Ето защо е време за допълнителни реформи в данъчната сфера.

Какво трябва да се направи? Отговорът на този въпрос се съдържа в голяма степен в искания на бизнес организации и много от камарите на чуждестранния бизнес в България. Бизнесът е обезпокоен от влошаващата се в последните години данъчна среда, което се изразява в непоследователност при прилагане на законодателството от страна на НАП, все по-нарастващи изисквания към документиране на сделките и начините за извършване на ревизии, решаване на спорове и налагане на санкции. В това писмо има пет точки, които показват в каква посока са необходимите стъпки:
Първо, крайно време е да се въведе процедура, която да позволява на данъкоплатците да получават от НАП обвързващи отговори. Това означава, че когато има някаква неяснота в законодателството и фирмата зададе въпрос към данъчната администрация, задължително да получи отговор, който да й позволи да спази закона и да не се притеснява при последваща ревизия. Предвидимостта на данъчната среда е много важна за всеки инвеститор - и местен, и чужд. Необходимо е също така да се въведе процедура за доброволно оповестяване на пропуски и грешки. Сега няма значение дали една фирма сама си е открила грешката, или НАП я е установила при ревизия. Санкциите са едни и същи. Основният проблем са не лихвите, а глобите, които трябва да отпаднат, ако сам си откриеш и декларираш пропуска.

Наложителна е и промяна на санкционния режим за данъчни нарушения.

Сега в много случаи глобите, които се налагат, са несъразмерни на нарушението. Липсата на пропорционалност между прегрешението и наказанието води до нарушаване на основните принципи на общностното право.
Време е да се установи равнопоставеност при сроковете за обжалване, защото в момента те са нелогично и несправедливо различни. Сега данъкоплатците имат срок от 14 дни, а данъчната администрация разполага с неколкократно повече време.
Необходимо е да бъде въведен минимален срок - гратисен период, между публикуване на промени в данъчните закони и тяхното влизане в сила. И данъкоплатците, и служителите на НАП се нуждаят от време, за да вникнат в естеството на промените, за да могат да ги прилагат правилно.
Към искането за равнопоставеност трябва да се въведе допълнение, че данъкоплатците не могат да имат по-кратки срокове за подаване на информация, отколкото има администрацията за отговор. Сега има случаи, когато данъкоплатците имат само един ден да декларират обстоятелства (изплащане на осигуровки, подаване на информация за болнични и т.н.), а най-краткият срок за администрацията е седем дни.
Друг основен проблем, заради който бизнесът настоява за промени, е начинът за допълнително стимулиране на служителите на НАП. Сега те получават процент от сумите, които са начислили на данъкоплатците при извършване на ревизии.

Сбърканата бонусна система притъпява стимулите на чиновниците

в приходната администрация да ухажват бизнеса - да дават обвързващи становища - ясни и навреме, да намаляват глобите и т.н. Много често дори когато Министерството на финансите има желание да промени статуквото, ръководството на НАП използва една сакрална фраза, за да спре всякакви реформи, която винаги започва по един и същ начин: "Можем да направим тези промени, но не можем да гарантираме постъпленията от данъците". Това в повечето случаи е достатъчно да охлади желанието за реформи.
Сбърканата система за допълнително стимулиране се подхранва и от липсата на всякакви персонални санкции, за служителите на НАП, когато издават актове, които след това биват отменяни при административно или съдебно обжалване. Трябва да се разпише стройна система от санкции за такива чиновници, като се започне с вписване в досието, мине се през персонални финансови санкции и се стигне до уволнение без право да се работи повече на бюджетна заплата.

Повечето от промените, които иска бизнесът, съществуват в много от държавите - членки на ЕС.

МФ засега не реагира на предложенията - ту заради кризата, ту заради изборите, ту защото НАП се притеснява за събираемостта на данъците. Чуждестранните инвеститори обаче нямат да чакат вечно стоплянето на данъчния климат в България. Даже тези, които са вече тук, лесно могат да се превърнат в бивши инвеститори, когато всички държави се борят със зъби и нокти за всяко евро. Много от нашите конкуренти са готови да направят промените, за които ние предпочитаме да си правим оглушки. Важно е да не стигнем до старата поговорка: "Когато колата се обърне, пътища много." Пък били те и магистрали.

*Авторът е счетоводител и финансов консултант. Още коментари от него - на http://blog.andiel.com

Икономиката се крепи на емигрантски пари и еврофондове

2012-01-16T23:03:00.001-08:00

Чуждите инвестиции се стопиха наполовина. Български фирми върнали 0.5 млрд. евро заеми в Германия и Англия

Чуждите инвестиции продължават да намаляват драстично, а икономиката ни все повече се крепи на усвояването на еврофондовете и на парите, които работещите в чужбина пращат на близките си или влагат в имоти, коли и бизнес в родината. Такава картина оформят статистиките на БНБ, НСИ и правителството.
За 11-те месеца на миналата година преките чуждестранни инвестиции у нас са едва 740 млн. евро - почти двойно по-малко в сравнение с януари-ноември 2010 г., сочат данните на БНБ, огласени вчера. 1/7 от тази сума се дължи на приватизацията на холдинга "Булгартабак". Прогнозата на кабинета, че през 2011 г. ще успее да привлече 1.9 млрд. евро задгранични капитали, очевидно е била съвсем несъстоятелна.
Средствата, които се полагат на България като член на ЕС, все повече засенчват чуждите инвестиции въпреки засечките с усвояването. Според последните данни на БНБ т.нар. текущи трансфери, към които се причисляват приходите от еврофондове и емигрантските пари, са достигнали 1.6 млрд. евро.
Преките чужди инвестиции са толкова малко, че вече са на път да останат и зад средствата, които емигрантите пращат в България. По данни на БНБ към края на октомври у нас са влезли 680 млн. евро емигрантски пари, а за цялата 2011 г. се очаква сумата да надмине 760 млн. евро - близо до резултата за 2010 г. При това тази статистика не обхваща неофициалните трансфери - необявените пари, които гастарбайтерите изпращат "на ръка" по приятели и познати в родината.
Според икономиста Красен Станчев трансферите на емигрантите към България са съществена част от икономиката - те движат около 10% от пазара на недвижими имоти и динамиката на жилищното строителство. "Тези преводи са равни на около 80% от всички трансфери от централния бюджет към НОИ и около 60% от разходите на бюджета за образование", изчисли неотдавна експертът.
Според бизнеса и икономистите обаче нищо не може да замени чуждестранните инвестиции като двигател за икономиката и за доходите. Според шефа на БСК Божидар Данев правителството смята, че ударното усвояване на еврофондовете ще спаси България от кризата, но тези средства са недостатъчни, а и голям процент от тях не създават нови работни места и модерна икономика. "Правителството се хвали, че България е остров на финансова стабилност и данъчен рай, но инвеститорите очевидно търсят и други "екстри". Докато политиците не вземат реални решения за подобряване на бизнес средата, няма да има и увеличение на инвестициите", смята Данев.
Българската агенция за инвестиции тази година започва световно турне за привличане на вниманието на чужди компании към България, което ще обхване Германия, Франция, Австрия, Русия, САЩ, Китай, Япония, Катар, ОАЕ и др. Роуд шоуто ще продължи и през 2013 г. Само с реклама обаче не става, необходими са и реформи.
От години анкети сред бизнеса показват кои са слабостите на страната ни - корупция, диктатура на чиновника с огромни такси и дълъг списък с лицензи и разрешителни, недостиг на подготвени работници, дефекти в правораздаването, чести законодателни промени и като цяло - непредвидимост. А напоследък лично българският премиер си позволява да дели инвеститорите на добри и лоши, наши и чужди, желани и нежелани, което определено не е политика на гостоприемство. Всичко това обяснява защо капиталите, които търсят добри пристанища в кризата, подминават България.

ПОСОКИ
Доколкото ги има, най-много преки чужди инвестиции (ПЧИ) - 327.3 млн. евро, са влезли у нас от Австрия. На второ място е Холандия с принос от 313.1 млн. евро, а трета е Русия със 168.1 млн. евро, показват данните на БНБ.
На фона на общия срив прави впечатление, че инвестициите на чужденци в български имоти растат. За 11-те месеца на 2011 г. те са 224.5 млн. евро - с 20 милиона повече в сравнение с предната година, и представляват над 1/3 от всички вложения. По данни на НСИ основни инвеститори в апартаменти, имоти и офиси у нас напоследък са руснаците.
Сумата на чуждите инвестиции щеше да е по-впечатляваща, ако не беше тенденцията на изтичане на капитали, наблюдавана трайно през последните месеци. Понятието ПЧИ включва както инвестиции в дялове и акции и реинвестиране на печалбата, така и "друг капитал" - основно кредити от чужбина за фирми у нас. Именно по втората линия стотици милиони евро са напуснали страната миналата година. За 11-те месеца на 2011 г. български компании са погасили близо 0.5 млрд. евро задължения само към партньори и "майки" в Германия и Великобритания.

Юлиана Бончева, Деница Райкова, „Сега"

Терористи, убийци, медици и права... нямаме

2012-01-14T09:45:00.001-08:00

Келеш от Пловдив се бе вманиачил след 11 септември и си татуирал как самолетът се насочва към двете кули в Ню Йорк. Пейзажът върху кожата не го удовлетворил и младежът написал в нета заплашително послание към президента Георги Първанов. Още недоизживял радостта си от стореното и „качулките" влетели в жилището му. През сълзи после обясняваше на съдебния състав, че всичко било шега и колко много съжалява. От Темида му връчиха мотика и го пратиха да окопава градинките под тепетата.

В Кърджали пък оправдха мъж, заплашил да пали и взривява джамията. Бил афектиран от високия шум, вдиган от ходжата, че врътнал един телефон до 112. Там може и да не знаят що значи думата „ambulance" (защото преди време оставиха цяла нощ в планината група туристи без да им пратят линейка), но пък настръхват при други слова (и с право!). Институциите не мислят като, че ли така.

След година чакане в съда влезе и делото за момчето, убило майка и братче. Влезе и излезе за има-няма 5 часа и 30 минути. Има-няма след 5-6 години (добро поведение и други подобни) ще излезе от затвора и соченият за килър-укрепнал и възмъжал.

Една жена пък дръзна да се оплаче от „мафията с бели престилки" (както нарича медиците окръжният прокурор). Да бе мирно стояла... като я емнаха от болницата, че не бяха становища, декларации и проверки по случая. А, той, случаят: мед. сестри решават да кротнат дете за поставяне на абокат, но с милите думи „шебек, маймун..." (според майката). Резултатът: всичко било по правилника. Тъй де, ама съмнението си остава и пак нещо лъха на мухъл от коридорите на МБАЛ.

„Убедих се, че хората в планината са оставени на доизживяване". Тъжното становище изрази селски кмет от Родопите, след обилния снеговалеж. Въпросната жена се чувства още по-мъничка и безсилна пред гиганта EVN. „Ако закъснеем с плащането на сметките дори с два часа винаги има екип, който да дойде и да прекъсне електроснабдяването, но когато се отстранява авария-пет дни не са достатъчни", добави управникът и най-вероятно ще драсне някоя жалбица, с която ще промени света до... следващия снеговалеж.

На родната софра, разположена по жълтите павета, отново бе сервирана притоплената манджа на Възродителния процес. Декларацията на българския парламент, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани по време на комунистическия режим, бе приета, но това разбира се нищо не означава. Виновни за тоталитарния „Ренесанс" така и не бяха открити, а на следващите избори пак ще има предъвкване на старите мръвки и доволно оригване от получените резултати. Като изтървахме преди 20 години лустрационно гилотиниране на номенклатурчиците, все един и същ сценарий ще четем...

Декларации, жалби, дела, лаладжийство, витаещо чувство на безизходност и напиращ гняв.

Какво ли би станало, ако всеки даде воля на скритите емоции? Темида се произнесе, останалите подозират ли?

От редакцията

Даниела Коджаманова: Кърджалийци, 2012-та да премине под знака на 100-годишнината от Освобождението на Източните Родопи!

2012-01-12T07:06:00.001-08:00

Кърджали да посвети цялата 2012-та година на 100-годишнината от Освобождението на Източните Родопи, към това приканва местната власт и гражданите известният историк и археолог Даниела Коджаманова.

О Т В О Р Е Н О П И С М О

Уважаеми господин Кмет на Община Кърджали,

Госпожи и господа общински съветници,

Уважаеми жители на община Кърджали,

Започнаха да отминават неусетно дните на 2012 година, орисана да е тежка, кризисна, бележеща „края на света". Натоварени с грижата си за оцеляване, улисани в ежедневието си, нека не забравяме, че преди 100 години българският народ поведе една спреведлива война, Балканската , за да осъществи националния си идеал – Обединението на България.

В есента на 1912 г. българските офицери и войници с победен ход освободиха Родопите, Беломорието и Източна Тракия. Тази война промени Балканите, промени живота и съдбите на хиляди хора.

Един век за човешката история е миг, но за историята на Кърджали и Източните Родопи този век е време на установяване на държавност и институции, на модернизация, на усилия, на възторг и разочарования, на успехи и грешки. Това е животът на нашите родители, деди и прадеди. Това е нашият живот и работа, нашите мечти и отговорности.

Като човек, историк и наследник на род, който вече цяло столетие живее и работи в Кърджали се обръщам към всички – нека цялата 2012 година посветим на това събитие, нека този юбилей бъде подобаващо отбелязан ,така че да стигне до сърцата на децата ни, нека той стане повод за връщане към миналото, от което да се поучим и да бъде темела за утрешния ден. Нека бъде начин начин да споделим мечтите си. За да бъде Кърджали дом за идните поколения, мястото в което те ще работят, мечтаят и създават своите семейства. За да бъде Кърджали градът на нашите внуци и правнуци. За да бъде Кърджали мирен и спокоен, етнически и културно пъстър и толерантен. И винаги част от нашето Отечество – България!

Даниела Коджаманова

Д-р Николай Михайлов: Представете си, че Борисов ни изненада с решение да изостави политиката…

2012-01-09T23:10:00.001-08:00

Д-р Николай Михайлов е бивш народен представител. Казват, че е най-ерудирания човек, стажувал в Народното събрание. Психиатър. През годините се е доказал като един от най-добрите политически анализатори в България.

- Футболист на годината, Мъж на годината, носител на почетния знак на Зъболекарския съюз, почетен член на планинско-спасителната служба, за малко да стане и на художниците... Какво се крие зад окичените с тези почести гърди на Бойко Борисов?

- Крие се детска суета, обслужвана от инфантилна публика. Борисов иска това, което са готови да му предоставят. Поривът му да консумира почести е пресрещнат от нашата развеселена склонност към мазохистични унижения и честване на простотията. Това се видя много ясно при художниците, които завоюваха връх на самоунижението, представян като акт на благодарност за уреден имуществен въпрос. Нарисувал бил нотариален акт, но не знаят къде е, за да го поставят в изложба. Възхищението се отлага. Разяснението беше по-нелепо и от действието. Потъпкването на критериите в духовната област не е невинна игра, а унаследен верноподанически рефлекс. Става дума за глезене на силния, представяно като любезност, благодарност и не знам още какво. Простотията не трябва да бъде поощрявана, а санкционирана, това е максима на цивилизования живот. Йерархията на стойностите трябва да бъде отбранявана, културата е нищо без неравенствата. Символичното подвеждане на всички и на всичко под общия знаменател на агресивната пошлост е симптом на тежко културно заболяване, на срив на достойнството и оценъчната компетентност. Иначе безобразието придобива статут на публична норма и възсяда всички за свое удоволствие. Каквото и стана.

- Ваши са думите „лидер без нарцисизъм е като музикант без слух". Но къде все пак свършва нормалното човешко поведение и започва лудостта на „величието"?

- Властта екзалтира и опиянява. Калигула възкликнал: „Искам луната". Властната лудост е мания за богоравенство (теомания). Римският сенат обявявал императори за богове с декрет. (Не се е сетила Цецка Цачева, дано не и подсказвам идея!) Всичко това е в сила, нека се надяваме, за отминали епохи. Дотук само Йоло Денев се нарече инкарнация на Тангра, други примери не знам, останалите ми се струват плахи, за да дръзнат.

Новият политически нарцисизъм е лукав и дребнодушен, лидерите не гонят „величие", а оцеляване. Битката е за абонамент на върха, за дългосрочна кариера. Лидерите днес не са луди, а нормални, тривиално нормални. Поведението им е сбор от всички дребни страсти, които знаем от самонаблюдение, но с публична релефност, защото са на фокус, пред погледа на всички. Лидерът играе слабостите като грижа за общото благо, с идеологически език за стилизиране на злото. Политическото дълголетие е постижение на демагогска дарба и интригантски умения, дефинирани като политическо майсторство и сражение за кауза. Така е навсякъде, така е и тук. Има и изключения, но са малко. Политиката деградира. Политиката извисява в извънредни обстоятелства, в режим на риск и саможертва. Да не ни сполита този шанс.

- Как ще коментирате думите на Борисов – не искам да съм премиер на народ, който протестира, а и „заплахите", че щял да си подаде оставката?

Успешният лидер се разпознава по ефекта на неговите глупости върху настроението на суверена. Ако след изричане на ярка глупост като тази, която цитирате, рейтингът му стои непоколебим или пък се качва, то това означава, че лидерът е постигнал най-важното: свързал се е с глупостта на глупавите, осъществил е контакт с развеселената им гламавост. Сключил е с тях интимен съюз, изградил е доверителна връзка. Нататък може да говори, каквото си поиска. Това е положението в нашия фамозен случай. Репликите на Борисов са манипулативни, но и искрени, такава е спецификата на комуникативния му дар. Той наистина не иска да бъде премиер на протестиращ народ, той иска да бъде обичан. И в един момент може да тропне с краче и да каже: „Подавам оставка". Но няма да го направи, ще надделее „държавникът". Гарантирам.

- Какво се случи в Синята коалиция ? Защо се стигна до този гръмовен крах на изборите?

- Синята коалиция е голяма двупартийна некадърност, от самото начало. Връщането на лидера на ДСБ в СДС, все едно че нищо не се е случило, без елементарно „пардон", си беше ярко безобразие, допуснато от ръководството на СДС, от умствено ленивата синя интелигенция и най-вече от десните избиратели от третата възраст. Ръководствата на две партии взеха решение да се гушнат като новобрачни на крилете на един износен преходен сантимент, с баналния мотив да прескочат парламентарната бариера. Прескочиха я, но не постигнаха щастието. А в един момент им се стори, че точно това са постигнали. Глобална България, Костов, Мартин Димитров и тъй наречените „градски хора" обявиха чудото на една преродена десница. Нищо не остана от това прераждане, обаче, нито от десницата. Остана грамадата от нерешени въпроси и тлеещи стари конфликти. Това, което днес наричат „традиционна десница", има смисъл само като серия от въпроси, които не получиха отговор – за нейната идеология, историческо осъществяване, драми, съперничества, разцепления, водачи. Но тези въпроси няма да бъдат зададени, защото нямат интерес да ги задават, а и няма смисъл. Закъсняха.

Синята коалиция е провален проект. Сега проучват какво може да им даде Меглена Кунева, готова ли е да стори голямата глупост да ги припознае като съюзник, да им подаде ръка, която да отхапят. „Костов с Кунева" е хит на актуалното тъмносиньо въображение. Проевропейска коалиция на разума (Костов) и европейските ценности (Кунева) срещу популизма на „преиздадения Живков". А се канеха да управляват с този „Живков". Носиха му бонбони, наричаха го „десен". А Кунева беше кандидат на олигархията, протеза на Първанов. Вече не е. Нищо по-отблъскващо от опортюнизма на десните.

- Виждате ли ДСБ и СДС в следващия парламент?

- Виждам ги, защото са повратливи и готови на всичко, но ще бъде трудно. Имат голям задкулисен ресурс и мощна медийна подкрепа. Костов е медийна звезда, абониран е за сутрешните телевизионни блокове. Напомня Тони Бенет, един застаряващ американски певец с кадифен консервативен глас и безупречни маниери. Масираното му медийно присъствие е диспропорционално на нищожната му политическа тежест като лидер на партия с доверие около статистическата грешка. Преследва лична медийна кариера. Настоява да бъде виждан, помнен и слушан като пример на извънредна и незаменима компетентност. Костов обслужва собствения си мит с помощта на задкулисни фактори и себеотрицателен партиен апарат, за сметка на една агонизиращата десница. Отдавна е така. Избрал е поза на надзорник на политическия процес, на самонатрапен извор на разумност и реформаторски монопол. Влиза в домовете по Коледа, хвали Джоли и Пит за тяхната плодовитост и уважение към семейните ценности, обобщава и напътства като едно голямо и разумно изключение в свят на идиоти. Разви се напоследък. На една крачка е от това да започне и да благославя, а при повече власт и да отлъчва. При разколебания авторитет на епископата му се отваря шанс и за клерикална кариера. Паството му ще се съгласи, нямайте съмнение. Във всичко това има нещо много болезнено, даже нелепо и в същото време напълно закономерно. Десницата е изпочупена от лидера на ДСБ.

- ГЕРБ ли е десницата в България?

Може и така да се каже, но от това нищо не следва. ГЕРБ не може да придобие идеологически образ, няма кой да се покатери на идеологическо ниво, а и няма защо. ГЕРБ е власт, а не идеология. Власт, която управлява от името на властта, а не от името на идеология. Десните в България са леви, огледален образ на врага. По зъл парадокс, комунистите оцеляха като антикомунисти, със сменен език, но със същата душа. Същите рефлекси, стеснено съзнание, ярост, параноя, месиански комплекс. Комунизмът в България ще си отиде с последния „десен" и с последния „ляв".

- „Симпатично преувеличение на нервна почва" ли са заявките на управляващите, че нямат алтернатива и ще управляват поне още един мандат?

- Като нищо ще превърнат преувеличението в реалност. Станишев от ПЕС ли ще ги спре? Спомнете си колко истини са произнасяни на „нервна почва", колко криви пръсти са ни сочили пътя и каква ентусиазирана подкрепа сме им връчвали? Не беше ли конструкцията „Борисов премиер" бленуване на нервна почва, пошъл виц, преди да ни връхлети с всичка сила, и то като спасителна възможност? Оттук нататък предлагам да стискаме палци Стоичков да не поеме щафетата. Обикаля наоколо.

- Всъщност имат ли алтернатива от страна на съществуващите в политическото пространство в момента партии – включвам и НДСВ?

- Нямат. ГЕРБ е държавата. „Единна България" като „Единна Русия" с Бойко отгоре, подобно на Путин. Но без опозиция срещу себе си, като руската срещу Путин.. Силата на ГЕРБ е в местните олигархии, в силовия фермент на организацията, в обстоятелството, че не си поплюват. Партията е масова, „всенародна" по манталитет и стил и като репертоар от похвати за постигане на целите. Борисов сплоти новите българи, угоди на лумпенизирания човешки вариант, произведен от прехода. Порази въображението му, като примири в своята персона архетипните роли: мутра, полицай, политик, шоумен, спортист. Борисов е съвършен изразител на народното състояние, събирателен образ на основните роли. Борисов не е загубил външната подкрепа, която го докара на власт и с която се гордее. Америка и лумпените крепят това управление.

- Меглена Кунева може ли да влезе в ролята на поредния месия, а и чрез нея на бял кон да се върне Сакскобургготски?

- Меглена Кунева не е за подценяване. Има качества и както се видя, подкрепа. Ще спечели, ако избере поведение на чиста алтернатива, без ярост, но и без задкулисна интрига. В България има хора, които преживяват положението като оскърбително и са готови да подкрепят нормални лица и нормални изречения. Но прякото адресиране на гражданите изключва задкулисни договаряния с партийни лидери и политически удавници. Чакалите – на безопасна дистанция. Няма да мирясат, докато не те видят с подгънати колене, лесен за консумация. Справка – съдбата на СДС. Меглена Кунева е от НДСВ, но има и „втори произход" от Европа.
Сакскобургготски ми се струва невъзможен на бял кон. С тежестта на неговата спорна реституция ще пребие кобилата.

- В изборната нощ – мисля, че беше на първия тур, Доган говореше за предсрочни избори, но в момента не се забелязва никаква политическа динамика. Как си обяснявате това „мълчание" на партиите – като безсилие да оглавят народното недоволство, или изчакване на нещо друго да се случи?

- Слаби са. Ново е това, което предприема Кунева, но то е в началото и силата му е неясна. Колкото до народното недоволство, то е перманентно, привично състояние. Режим на злословие и одумване на съдбата. Българинът е недоволен за целите на душевното равновесие, без свещеното мърморене губи идентичност. Няма сила, която би могла да го накара да бъде декларативно доволен, това му изглежда социално рисковано и религиозно лекомислено. Ако все пак му се случи, изпада в суеверна криза от страх, че предизвиква съдбата към завист. Тогава чука на дърво или върху собствената си глава, което пък е все едно, защото е прозрял, че няма разлика.

Местан говори за кабинет на национално съгласие до изборите, но това звучи утопично, доколкото предполага доброволна абдикация на Борисов. Няма как да я предизвикат. Представям си реториката на премиера във връзка с предложението: „Станишев и Доган ме молят да ги взема в управлението. Не питат народа, а мене молят. Комунистът няма срам… Убиха дедо ми…". И т.н. до изборите.

- Може ли да се повтори ситуацията от януари 1997 г., но този път предизвикана от външни фактори – финансовата, а и политическата криза в Европа набира скорост, разпадане на Евросъюза?

- Драматична дестабилизация на положението е винаги възможна в един неустойчив свят. Основите на световния ред са разколебани, старите очевидности са в криза. Търси се нов идеологически език, друга мирогледна ориентация и ревизиране на навиците. Капитализъм, свободен пазар, икономически растеж, социализъм и сигурност са думи под голямо подозрение. Нараства социален бунт, зрее икономическа, политическа и културна ревизия на властващата либерална парадигма. Банално е да се каже, че става дума за глобално предизвикателство, става дума за смут на умовете, за всеобща некомпетентност да се осмислят реалностите, даже за безпътица. На този фон изглеждаме относително стабилна балканска олигархия с балансиран бюджет и буфон на върха. Радват ни се, ако не им даваме повод да си спомнят за нас.
Никой не може да каже какво има да става. Представете си, че Борисов ни изненада с решение да изостави политиката и да се посвети на живописта или на футбола. Като чирак в ателието на Рашидов или като централен нападател на бистришкия футболен клуб. Не ми се мисли за последствията от такъв вираж на съдбата. Ще го търсим с надпартийна делегация, предвождана, предполагам, от Корнелия Нинова. Срещата ще се предава директно от Бареков по независимата ТВ 7.

- Какво бихте добавили като пожелание за Новата 2012 година?

- Имаме дълг да бъдем реалисти. Минималистите ще бъдат реалисти. Потребителското въображение трябва да бъде укротено, страдаме и от въображаем недоимък. Бедността, която ни плаши, е много повече продукт на въображението, отколкото допускаме. Рекламата е зло, защото фалшифицира реалността с натрапен стандарт. Културата на каприза е задънена улица. Солидарността предполага самоограничение и безкористност. Ценностите не са нито леви, нито десни, а вечни. Лявото и дясното са фикции за партийна употреба и взаимно изтезание. Ако актуалната криза ще ни придвижи към това осъзнаване – добре дошла на кризата. В преоценката на ценностите е шансът. България беше пазена от Провидението през изтеклата година, нямахме драматични изпитания. А светът ги преживя. Да си пожелаем мир и придвижване към по-добро на малки стъпки.

Панацеите са Дядо Коледа. Не съществуват.

Интервюто е публикувано във в. "Ретро"

Източник: GLASOVE.COM

Заглавието е на редакция

Ти ли ше ми ка`еш на мен!? Кеф ми ше тровя града, кеф ми ше затварям магистрали

2012-01-08T23:36:00.001-08:00

Заводът на един бизнесмен с тъмна автобиография трови цял град. И този град е в Топ 5 на здравното министерство по замърсеност на въздуха. Вследствие на обгазяванията на ОЦК, живеещите в Кърджали попадат и в друга категория, описана пак в доклад на Министерството на здравеопазването – на най-болнавите хора в България.

30 човека се осмеляват да излязат на протест, за да бъде чут вопъла им от институциите. Искат да си живеят в родния град, но децата им да растат здрави. Просто, ясно и с много европейско звучене.

Нима има някой, който не иска това?

Вероятно – да. Защото в Кърджали не живеят само 30 човека.

Със сигурност – да. Защото се намериха хора, които открито обиждаха 30-мата. Други пък отхвърлиха ключовия въпрос за обгазяванията и затръбиха „Кой ви плаща, за да протестирате?".

А на клакьорите на ОЦК кой плаща?

Всъщност, плащания няма. Нито за едните, нито за другите. Плащания няма и за металурзите, Захариев и компания не плащат дори на така нар. „оловен човек", който бере душа в болниците на Кърджали и Пловдив.

Така е в България – като се почне от града на ОЦК та чак до прословутите магистрали.

Неподчинението на четирима шофьори на тирове се оказа основната причина за километричните задръствания по автомагистралите "Хемус" и "Струма" през уикенда. "Във вчерашните сутрешни часове (събота), когато полицейските служители започнаха да нареждат тировете на опашка, първите не изпълниха полицейските разпореждания и се получи едно затапване, което създаде изключително тежка обстановка през целия ден и цялата нощ", обясни вицепремиерът Цветан Цветанов след извънредно заседание за кризисната обстановка в страната.

А полицаите какво са правели тогава? Да бяха почерпили с чай експериментаторите с летните гуми, щом не могат да ги…

Някъде се губи нишката, вината се лута между институциите и гражданите. Едните го карат в стила „Ти ли ше ми ка`еш, бе?!", другите – „Ни чул, ни видял". И никой не работи, просто си чака заплатата.

Само Захариев – трови ли, трови, а все е на „червено"! Нито миньорите му в Мадан получават заплати, нито металурзите му в Кърджали.

От редакцията

Едни за вярата, други за сеира, трети за пиара

2012-01-06T09:24:00.001-08:00

Едни за вярата, други за сеира, трети по задължение, пък що да не е и за пиар. Не бяха блянове за слонове, заместени от магарета с имена на политици, „каляска" с волове… Весело е за Йордановден край Арда. Енорийският свещеник се чувства като медийна звезда, наближи ли празника. Новата хореография се прокламира ден преди Богоявление, но вероятно е замислена още седмица след предишния Йордановден. Да можеха и метеоролозите да са толкова добри в прогнозите, ама нейсе, познават от ден за ден. Всъщност още в началото на тази седмица се знаеше, че предстоят валежи, падане на температурите и сняг за 6-ти и 7-ми. Споходи ни само дъждът-плодородна година според тълкуванията за Богоявление. Духовник №1 край Арда може би и затова избра да врътне една обиколка из Водно огледало, возен в скутер от кмета на града, пък дъждът да си свърши работата с водосвета на подопечните миряни. Десетки край брега на Арда трябваше да чакат свещеника с кръста да приключи водния тегел, окаляни и мокри, довели децата си, а най-доволни може би останаха голите скачачи, които поне свикнаха с водата, преди още да се гмурнат в Арда.
Едните го направиха за вярата, други за сеира, трети по задължение, пък и за пустия пиар. 22-годишно момче обаче вдигна кръста и пожела здраве на целия народ. Това бе най-истинското в цялата церемония, ако ще догодина попът и мамути да доведе за церемонията.

24rodopi

Знаещите и можещите си отиват! А какво ще правим с имотите?

2012-01-05T22:36:00.000-08:00

- Имам малко свободни пари, към 100 000 лева. Какво да ги правят – в банката ли да ги държа, да харча ли или някакъв бизнес за завъртя? Всички казват, че сега било времето за бизнес, ама аз не се сещам за нещо, което да не е рисково.

- Намери още толкова от банка и почвай да строиш жилищна кооперация. Сега е най- изгодно. Строителните материали са евтини, надниците – ниски. Строиш сега, продаваш след 3 години. Старите цени ще се върнат, а гурбетчиите работят за хиляди евро в Западна Европа и спестяват ли, спестяват.

Разговорът се води в кафене в центъра на областния град. Звучи елементарно и лесно. Почти като „Партията ми даде първия милион, другото беше лесно". Двама мъже в разцвета на силите си се смятат за малко тарикати – вижте как будалите работят в Холандия, а ние тук от кафе на кафе, но ще направим повече пари с разни врътки. Двамата не демонстрират анализаторски умения. Вероятно използват Интернет заради Фейсбук, голи мацки и хубави коли. За края на кризата, двамата чакат новини само от финансовия министър Симеон Дянков.

Всъщност, май 90 на сто от българите чакат Дянков да обяви края на кризата. А две от неговите дати вече минаха, като наскоро дори си позволи корекция - 2012-та ще е по-тежка от 2011-та.

Май онзи със свободните пари не трябва да се захваща с кооперацията, защото след 3 години положението никак няма да е розово.

„Днес населението застарява, трудно се плащат пенсии; с новите технологии има все по-малко добри работни места; има друга структура на труда; младежката безработица достига 40-43%. В тази нова ситуация е необходим честен разговор за възможното и невъзможното в рамките на следващите 10 години, а не в следващите 10 месеца", коментира вчера един политолог.

Май и след 10 години пак няма да се върнат старите цени на имотите от времето на „Тичай да купуваме, че кв. метър ще скача още!".

А след 50 години населението в Родопите ще е точно два пъти по-малко от сегашното. Това пък прогнозират от Националния статистически институт и уточняват, че това е по-реалистичния вариант. Имало и по-песимистичен.

Родопско фън шуй или „Майната им, заминаваме!" – четете Темата на броя в „Родопи voice"

Добро утро, родопски търговци! Откъм южния баир слиза 20-процентна бедност

2012-01-04T23:24:00.001-08:00

20,1% от населението на Гърция е заплашено от бедност, сочи доклад на гръцката статистическа агенция (Елстат) за приходите и условията на живот в страната. Което ще рече, че бедността тропа на вратите на поне всеки пети или шести в Северна Гърция, защото това е най-слабо развития район на южната съседка.

Дето се казва, минаваш два-три баира, кеф ти през Златоград, кеф ти през Маказа (много скоро и този път ще се отвори) и заставаш очи в очи с новата европейска беднотия.

Търговците в Родопите сигурно вече пресмятат колко души с отънели джобове ще слязат през връх Костадин или ще се покажат от тунела на Маказа, за да са си напазаруват евтина стока у нас. Защото това е логиката: Щом бюджетът ти е свит, отиваш и купуваш брашно за месене на хляб от съседното село, щом там е два пъти по-евтино. Така е и с керемидите, и с гумите на колата, и с дрехите на детето… Нали пресмятането е елементарно: Каквото в България е за 10 лева, в Гърция е за 10 евро. Макар и не съвсем, защото в магазините за бедни („Лидъл") в Северна Гърция много от стоките са по-евтини и по-качествени от магазините „Лидъл" в Кърджали и Смолян.

Според доклада на Елстат финансовата граница на бедността в Гърция е 7178 евро на човек годишно и 15 073 евро за домакинство от двама възрастни и две деца под 14-година възраст. В момента средните годишни приходи на един човек възлизат на 13 973 евро, а на домакинство – 24 224 евро.

Гърци пак могат да се появят в родопските маркети и пазари, но внимавайте с мохабета и констатациите. Сакън да не демонстрирате самочувствие на търговец от страна с финансова дисциплина и да не попитате назидателно „Вие сега обедняхте ли?", защото колко човека край вас получават по 15 000 лева годишно, колкото е доходът на последния бедняк в Ксанти!? Защото гърците може да не са много добри на сметки „Толкова получавам, толкова имам право да харча", но са много силни в аргументите за социална справедливост.

От редакцията

Добро утро, „bulgaro”-то на ЕС!

2012-01-03T22:22:00.001-08:00

Гърците могат да ни пазят съня, но сме си най-дисциплинираното дете на Европа. Е, и най-бедното, но…

Добро утро!

Две са най-черните овце на Европейския съюз – Гърция и Италия. Има и по-малко черни, но ние не сме и в тази категория. България е сред отличниците по финансова дисциплина в Европа, барабар с Германия.

Каква ирония, но и поука за следващите поколения – най-богатият и най-бедният се опитват да спасят Европейския съюз.

Но… по-старите европейци от нас са неблагодарни. Не стига, че гърците от години ни се подиграват и по време на протестите си, ей така по комшийски коректно, призовават бунтарите „Малко по-тихо, че можем да събудим българите!", а сега и италианците ни взеха на подбив.

Снощи телевизиите се надпреварваха да обясняват как в Италия „българин" е станало нарицателно за нещо безлично, без съпротива, за човек, който няма собствена воля и позиция. В Ботуша вече се обиждат на „българин" и „българка", тръбят медиите. В италианския тълковен речник думата bulgaro, bulgara е въведена отдавна и за съжаление, има негативно значение. Думата се използва толкова отдавна, че самите италианци вече не знаят откъде е етимологията на жаргона. Повече от тях не я свързват обидно с нашата нация, но тези, които помнят Студената война, добре знаят откъде произлиза определението. По онова време България е един от най-верните сателити на Съветския съюз, когато нацията ни не е имала право на собствено мнение, а по време на избори комунистите винаги печелят с убедителните 99%.

Ех, какви времена бяха тогава!? Пак бяхме отличници в един друг съюз, ама нека не се отклоняваме.

Как да им отговорим на „жабарите" и „макароните"? Ами на гърците, които по време на криза си позволяват да получават 8 пъти повече от нас?

С аргументите на Бойко Борисов за стягането на коланите в името на по-добрия живот на внуците ни – не става. Да обвиняваме Тройната коалиция или Иван Костов – хич.

Има едно риалити шоу по една телевизия, в която моми от най-различни краища на България си пращат снимките, примамени от офертата „Милионер търси съпруга". Другото име на предаването е „На лов за „балъчки", но и това е друга тема.

Онзи ден в Интернет се нахвърлиха на най-направената в стил „Барби". На стотиците негативни коментари по неин адрес, изрусената мома отговори:

"Радвам се, че будя толкова завист у хората! За пореден път ми показват, че по този начин в мое лице виждат всичко това, което искат да бъдат, но никога няма да го постигнат! Завиждайте! Никога няма да сте като мен!".

С този отговор пък хептен ще олекнем, но пък ако е гарниран и с две топли думи от Ангела Меркел, друго ще си е!

От редакцията

Добро утро! Днес си купете нов вестник, … ако никога не сте чели интервю с Бойко Борисов

2012-01-02T22:06:00.001-08:00

Премиерът идва за нов път към Гърция, ама към края на зимата! Днес тръгва съдът "Антимафия", но пък в Родопите имаме само кокошкари

3 януари – първи работен ден за някои, за други ще е охкане и пъшкане след празниците…

А някои ще си купят „новия вестник на Тошо Тошев". Така го рекламираха: На Тошо Тошев и неговия екип!? Щяло да падне голямо пресиране на управляващите, обещаваше Тошо Тошев. Който не знае, последният и екипът му докараха „Труд" до тираж от 50 000 бройки, от които днес се продават към 30-ина хиляди. А се тръгна от 400 000.

Въобще, странно е рекламното лого на вестник „Преса"!

Колкото до пресата и властта, в първия брой най-важното и най-обемисто нещо е интервю с…. министър-председателя Бойко Борисов. Ама премиерът не е виновен, просто такава е българската журналистика. Да не си мислите, че Борисов е пратил Симеон Дянков да му купува 2 000 кв. см вестникарска площ!?

Но пък Бойко Борисов сам е включил Родопите в зимната си програма. Този път наистина ще бъде прерязана лентата за отварянето на прохода Маказа. Ние сме готови, но гърците имат да положат още малко асфалт. И като слушаме доводите им за отлагането – ниски били температурите за асфалтополагане, май трябва да се заредим с още малко търпение. Някъде в края на зимата и първите дни на пролетта колите ще тръгнат от Родопите към Комотини.

3 януари е и първи работен ден спецсъдии и спецпрокурори, които са под шапката „Антимафия". Те бяха създадени с цел да гледат дела срещу организирани престъпни групи, които се занимават с тежки престъпления. Но пък какви мафиоти търсим в Родопите!? Тук е спокойно, тук от години се отчитат най-ниските параметри на престъпността в България.

На това място просто си плаче за пожелание: Нека и през новата 2012-та година си останем на последно място в тази категория!!!

От редакцията

Отвратителни и невинни

2012-01-01T12:18:00.001-08:00

Последните хора, които изпитват вина

Всъщност човечеството мечтае за Апокалипсис. Гъделичка се с него. Реално хората тайно се надяват на Апокалипсис, защото са сигурни, че са от онези, които ще се спасят. Всеки се има за добър човек. И всеки знае, че другите са лошите. Апокалипсисът е мечта лошите да изчезнат.
А всъщност добър е този, който мисли къде е бил лош, къде е сгрешил.
Последния човек, когото срещнах и вярваше, че е лош, е един дядо от Родопите. Качих го на стоп на един кръстопът в областта Никъде и видях, че е потиснат. Потиснат е градска дума, дядото беше помак и беше сгърчен от мъка. Питам го къде отива, а той казва - отивам да търся ковчег. Е как така ковчег, го питах повече с очи, отколкото с думи, а той просто каза, че бабичката му умряла вчера и иска да слезе до града да намери евтин и здрав ковчег. В мъката си дядото започна да описва какъв ковчег очаква да намери и се тюхкаше дали ще намери точно здрав и евтин, от чам, а не от талашит.
Прекрасен дядо. Живеел с бабата си в затънтено село, но и в затънтена махал, нямало много хора покрай тяхната къща. Предния ден с бабата събирали круши от градината, подреждали за ошав да сушат плодове - като в приказка. Поне така изглеждат нещата на градския човек - баба и дядо сушат плодове за ошав. Самодостатъчни, щастливи, близки до Господ и добри. Денят преди да почине, бабата била весела, жизнерадостна, но и особена. Дядото каза, че следобеда му поискала сладолед. Каква глезотия, на село - сладолед. Дядото сгълчал бабата, къде ще ти търся сега сладолед, ама-ха, каква си такава, сега пък и сладолед. След час бабата починала на прага на къщата, носела нещо, изпуснала го, ахнала и умряла.
Дядото плачеше в колата, а аз вече не бързах по моите суетни задачи. Старите хора плачат с очи, но понякога лицата им издават увереност, решителност, не отчаяние. На 90 години се предполага, че си приел бабата ти да умре, макар че дядото беше и малко ядосан - той искал той да умре пръв. Ама тя го преварила. И най-страшното - дядото не плачеше за бабата. Той се чувстваше ужасно, ужасно виновен, че не й е намерил сладолед. Още по-неприятно - сгълчал я да не се развява много и да не се глези. А сега в колата ми дядото изпитваше цялата земна вина заради едно ескимо.
Дядото се имаше
за лош човек
Той вярваше, че е направил нещо лошо, смяташе се за виновен пред Бога и хората. Не плачеше толкова за смъртта, тя беше приемлива, плачеше, че не е угодил на жена си, сякаш се извиняваше че не я е обичал цял живот. Опитах се да му кажа нещо глупаво, успокоително - кой да е знаел, че така ще се случи. Но той си остана непреклонен във вината. Трябваше, повтаряше той, трябваше да отида до селото да й търся сладолед. Трябваше.
Има такава релация: виновен - покаян - реабилитиран - божествен. Реално Дяволът е измислил нещо гениално - той, Дяволът, напоследък успява да ни накара да се отървем от вината още в момента на зараждането на чувството. Вината е в другите. Адът, това са другите. Никой не чувства вина. Майките за децата си не чувстват вина. Списанието, медията - всичко те кара да се спасиш от вина. Идеята беше да си спасиш душата, но днес повечето хора просто не мислят за това, спасяват се от вината, вдигат горд флаг на който пише - не съм виновен за нищо. Камо ли за сладолед.
Липсата на вина е кошмарът на моя народ в епохата, в която ми се падна да живея. Нямаше виновни за преди, няма виновни за сега. Няма виновни в съда, няма виновни в църквата. Всички се понасяме такива отвратителни и невинни. Отвратителни и невинни.
Гледах как обвиненият за убийството при дискотека "Соло" говори с журналистите. Беше отвратителен и невинен. Говоря с по 300 човека на ден. Отвратителни и невинни. Аз също. Не това, което ме подозират жълтите вестници. Много по-лошо е.
Една известна актриса, в момента води реалити, беше казала някъде, че отказва да кърми. Написала си даже статус във Фейсбук - "не мога да повярвам, че гърдите ми могат да служат за нещо друго освен за секс". Ужасен съм. Тази жена, кърмена от жена, вече няма гърди за следващите. Технология на отказа от същността. Без вина.
В друго реалити някаква бухнала жена с малък мозък каза, че никога не е правила подарък за десет лева. Че това са малко пари - и да ти направят подарък, и да направиш подарък. Беше изненадана, че трябва с ТОЛКОВА МАЛКО ПАРИ да купи нещо за някого. Апокалипсис за тебе, курво. Онзи ден срещнах човек, който не живее ден за ден. Каза, че живее "минута за минута".
Всеки Апокалипсис е описван като война, от която ще оцелеят само праведните. Но кои са праведните - тези, които са усетили вина, покаяли са се и после са седнали отдясно на Господа.
Има ли толкова място
за всички отдясно
на Господа?
Няма. Значи трябва да се направи почистване на човечеството. Почистване чрез война. Земетресение, чума, каквато и да е чума, някак всичко да свърши. Апокалипсис за другите. Краят на света не е за всички.
Ако 2012 беше последната година за човечеството и ние знаехме това, ние трябваше с вас да го пазим в тайна. Най-голямата тайна на света. Защото Апокалипсисът може да изкара от хората най-лошото. Ако наистина знаехте, че 2012-а е последната година във вашия живот, дали щяхте да отидете на работа сутринта на 3 януари?
Това е най-пазената тайна във Вселената. Всъщност краят на света е 2012-а, петък, 21 декември. Но ако искате да запазите една тайна, пуснете я като слух в жълтите вестници. След кратко обсъждане тя се превръща в гротеска, в глупост, в която вече и вързалите се не вярват. После пускате още малко некадърни астролози мошеници, които говорят глупости от сорта, че това не е краят, това е само едно духовно начало - и ето ви - успокоихме човечеството. Вече никой не вярва, че краят на света е на 21-ви, петък, декември. Точно това беше целта.
Ако сте умен човек, на 3 януари не отивайте на работа. Имате два варианта - единият да почнете да пиете до петък, 21 декември. Каквото сте пропуснали от живота, вземете го, откраднете го, ползвайте дните си като ненаситни. Вторият вариант е да вярвате, че сте праведен. И че трябва да се подготвите. Купете си консерви, пушка, патрони, запасете се вода за три месеца поне, намерете пещера или откраднете вертолет. Погрижете се за близките си, екипирайте една малка землянка като убежище. Пушката, патроните са приоритет. При всеки край на света, истински или не, хората са се държали крайно лошо. Хората стават зловещи сомнамбули в момента, в който разберат, че няма утре. Стават именно отвратителни и невинни. Именно - като животни.
Честита новата, 2012-а! Последната. Ако изпитвате поне малко вина, имате шанс да бъдете спасени. Вина. Малко вина - колкото поне едно ескимо.

Мартин Карбовски, блог

Да си кажем по една топла дума и... С „Червените ботушки” да тропнем „Jingle Bells Кючек”

2011-12-23T22:42:00.001-08:00

От „Червените ботушки" до „Jingle Bells Кючек" изминаха много зими. Няма кой да потропва по снега, защото и снежинки не видяхме, поне до навечерието на Коледа. Природа, сами я променихме. Като влязъл в час сараф, сменихме и курса на настроенията, че дори празничните песнички преминаха в ритъма на кръчмарско веселие по дървени маси. Но за пореден път покрай опиянението ще се сетим и за благотворителност. Ще пратим по някой sms, ще разкешим и по благотворителен концерт или изложба, пък после ще теглим по една... при вгорчаващото президентско слово минути преди полунощ на 31-ви заради „Постигнахме много, ама колко трудна ще е следващата година...". Ще ни понаболяват и главите следпразнично, джобът ще отънее още повече, но отново трябва да проправим пътечка по навалелите ни (никак не бели и пухкави) проблеми. Всяка година го правим, ще се справим и сега. Всеки наш сънародник е постигнал повече и от най-гръмогласния в хвалбите политик, знае до болка колко препятствия има още да пребори и без да му го съобщават от родния ефир. Затова нека помежду си да си кажем поне по една топла дума, пък било то и на комшията-вкиснал блока с киселото си зеле или на тариката от последния етаж-включил се нелегално в кабеларката. Такива сме си-за добро или лошо. Така се борим, така си оцеляваме, независимо дали ни газят „червени ботуши" или кръчмарят ни праска в грамажа, докато уредбата дъни кючеци. Да сме живи и здрави и по-често да си казваме по някоя добра дума, защото тези, които ни ги измъдрят пет минути преди полунощ на 31-ви... вече си ги знаем.

Весели празници!

От редакцията

Какво става в училище? Дрога, шепот на пари и дум-дум

2011-12-18T23:49:00.001-08:00

Много работа се отваря за инспекторите на образователното министерство в Източните Родопи. И да не си затварят очите, защото белята чука на вратата!

Родителите питат какво стана с парите, които учениците в кърджалийското СОУ „Св. св. Кирил и Методий" събраха, за да купят вода за бедстващите в Япония. От школото декларираха, че парите ще стигнат до района на авариралия АЕЦ „Фукушима" чрез БЧК – Кърджали. 9 месеца след акцията от хуманитарната организация са категорични: Нито вода ни е давана, нито пари!

В близките дни учителите в ПГ „Алеко Константинов" ще порицаят една ученичка, защото полицаи са я хванали да пренася няколко дози марихуана. Възпитаник на школото в кърджалийския квартал „Веселчане" пък неотдавна размаха газов пистолет, редейки страшни заплахи.

Ако от регионалния инспекторат на образователното министерство направят днес ненадейна проверка в училището във Фотиново, ще установят, че там се извършват фалшификации, за да не „изпускат" парите по делегираните бюджети. Т. е., на книга се водят една бройка ученици, но реално те са много по-малко.

Като стана въпрос за селските школа, инспекторите могат да направят интересно проучване по темата „Къде работят съпругите на школските директори и защо в тези семейства безработицата е сведена почти до нула!?".

Проблемите са толкова много. Порочните практики в образованието в Източните Родопи са толкова много. Опасните отклонения на учениците са толкова много… И случаите на деца от селата, които идват в Кърджали след 7 клас и се интегрират плахо в новата среда с наченки на диалози в пансиона от рода на „Кой ухапа салама?", също са много. Но пък бързо научават, че преводът от турски на български език не се прави 1:1.

Много по-сериозни са терзанията на учениците относно „Защо директорите събират толкова често пари?", „Защо Айшето продава „трева"?", Защо Хрисито бяга в полунощ от Общежитието и се прибира призори?", „Защо Ахмед не идва на училище, а го пишат в дневника?"

24rodopi

-----------------------------------------------------------------
Last minute за Анталия от Бургас, 5 дни, 5*/All. -7% до 22.12!

Разбирате ли правилно, министър Цветанов, тук има организирана престъпност!?

2011-12-15T12:01:00.001-08:00

В четвъртък гост на Кърджали беше министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Той се срещна с местния партиен актив и гражданството. А вечерта от името на ГЕРБ подари на кърджалийци моноспектакъла „Разбираш ли ме правилно". За успешното представяне на Избори`2011.

Ще рече, че на гости ни беше лидерът на партията, а не министърът на реда и борец срещу бандите – от ромски крадци до престъпници в бели якички!?

Някой би казал, че силов министър няма работа в регион, който е на последно място по брой на престъпления. Може и така да е, но…

50 са семействата от региона, които платиха по 30-40 хиляди лева за нови жилища, а те се оказаха прехвърлени на други лица, а после на фирма, после пак на физически лица и т. н. Измамата е за около 800 000 лева, признава в жалба ключова фигура в аферата.

8 месеца след внасянето на сигнала до местната прокуратура и полиция, по случая не е направено нищо и затова същата жалба е изпратена и на главния прокурор Борис Велчев. Тези 50 семейства и техните близки, роднини и приятели несъмнено искат да видят в Кърджали министъра на вътрешните работи във връзка с разбиването на имотната мафия.

Родителите на стотици деца искат да посрещнат министъра на вътрешните работи по повод задържането на „едри риби" в наркобизнеса. Ако това се случи!? Безспорно, напоследък дирекцията на МВР в Кърджали отчита успешна серия от удари срещу местните пласьори, но доставките продължават…

Вероятно и следовото куче би се зарадвало на министъра, ако той се появи да пита местните началници как така отговорник на четириног пазител на реда е направил врътката „Да работиш на заплата и да даваш назаем на богаташ цели 300 000 лева".

Двама от големите строителни предприемачи на региона също ще се зарадват, защото успяха да спасят 500 000 лева, които местни бандити се опитаха да им вземат чрез фалшифициране на документи. Двамата се бранеха успешно в съда и спечелиха, но Наглите на Кърджали никой не ги закача и те продължават да сюрпризират други бизнесмени с документи, "доизпипани" на цветен ксерокс!?

Най-много на МВР-министъра ще се зарадва целият наличен състав на областната дирекция, ако получат отговор как стана така, че полицията доказа източване на над 2 милиона лева от обект „Водно огледало", а прокуратурата прецени, че няма основание да се повдигат обвинения. Остана си само говоренето за едни 30 000 лева рушвет и един напуснал прокурор… Прокуратурата мълчи, но заразно ли е това и за МВР!?
Това е положението, г-н Цветанов. Следващият път заповядайте като министър на вътрешните работи!

„24х7 Родопи"

Черно расо, черни "мерджани" и „Тигре, тигре”

2011-12-12T09:54:00.000-08:00

Двамата най-известни свещеници на Родопите направиха храмовете си 5-звездни духовни средища, що да не яхнат и някоя красавица на германското автомобилостроене!?

„Черни мерджани мале лей, руси мадами оле лей", пееше навремето един поп. Същият направи кариера в музиката, а хитът му „Тигре, тигре" го изстреля към върховете в мутро-фолка. Духовникът дори направи собствен СОТ, а в едно телевизионно предаване обясни: „Когато изпълнявам църковни песнопения се събират по 300 души, запея ли „Тигре, тигре" идват 3 000 на концерт". Какво да правиш-културни особености на прехода…
Родопите не пропуснаха да се запишат предпразнично в скандалите за луксозните возила на духовниците. В събота един отец (б.р . – сочен за Свещеник №1 край Арда) събра погледите на минувачите, появявайки се с немска „тупалка", а в неделя друг „черноризец" ( б. р. – Свещеник №2 край Арда) опука словесно духовната гилдия как „материалното ще погуби вярата".

Всъщност, въпросните двама направиха от храмовете си петзвездни духовни средища, та що да не яхнат и някоя красавица от германското автомобилостроене? Не е кой знае каква тайна какъв оборот се върти от свещи, ритуали, дарения и прочие, останалото е въпрос на... „марка". Началникът на двамата духовници има часовник, струващ колкото автомобил, ама...
Кому бе нужно да се прави на по католик от папата? В крайна сметка пак нещата опират до колко души вкарахме в храма и колко свещи се продадоха. Не е ли така „тигри"?

Адвокати завиждат, учители над тях летят, а лекарите направо са в Космоса

2011-12-09T09:02:00.001-08:00

Кои са най-завистливите в Родопите?

Този въпрос отправихме към хора от различни възрасти и професии. Умувахме дали да конкретизираме в райони, възрасти, социални групи, професии. Уви, детайлите се получиха от самите отговори.

За завистта няма възрастови граници, нито пък териториална рамка. На въпроса „Кои завиждат най-много" първо се посочват професиите.

„Наложи се за година и половина да ползват услугите на двама зъболекари. Вървят за водещите в Смолян. Мислех, че се уважават. Единият ми наговори куп глупости за другия. Без да съм питал „лошия", той подхвана разговор като във фризьорски салон и набързо „оцени" апаратурата на колегата си: „Казвал, че има най-добре оборудвания кабинет в региона!? Хванал хората от селата и им продава краставици за банани! Глупак, нали от едно и също място си купихме всичко, завистник такъв!"…

Другата история пък е от кърджалийско село. На бюрото на шеф на образованието видяхме сигнал от учителка, която описваше в подробности „как колежката уруспия (б. р. – жена с аморално поведение) е срам за образованието и ще „запали" селото с ….". Набедената просто е получила по-висока оценка от проверяващите работата й от Инспектората по образование.

Зловещата история на лекаря, който осакати малко момченце и сега болницата трябва да плати 170 000 лева обезщетение, беше подадена в редакцията на „Родопи voice" от друго медицинско лице. Тук, може би завистта отстъпва малко на гражданската съвест, но това е друга тема. „При нас, докторите, завистта е много напред, че вече ни е счукно от номерата, които ги погаждаме. Ние трябва да търсим противници вече от други планети", признава лекар.

„Всички си завиждат един на друг в България. Ако завистта беше спортна дисциплина, то българи винаги щяха да са световни и олимпийски шампиони. Не знам дали е наша национална черта, но е национален спорт", разсъждава преподавател по български език и литература.

„Аз не съм виждал и чувал адвокат да е казал добра дума за друг адвокат", категоричен е и Христо Смилянов, който от 4 години е по съдилищата. Спори със съседа за имот.

В класацията видно място заемат именно адвокатите. Но за тях четете вдясно.

„Завистта няма професия, няма години, няма родно място. Няма да има и гроб. Това е голямо зло, то е като изтървано в ранен стадий раково образувание, чиито разсейки са обхванали цялото човешко тяло. Завистникът винаги е нещастен, защото ако не му се е случило нещастие, то на някой край него му се е случило щастие. Това последното май го бях чел някъде", твърди Иван Генов, минен инженер, бивш работник в „Горубсо"

„Родопи voice"

Четете темата на броя – в печатното издание на „Родопи voice"

Доган удари шамар на ДПС в Кърджали, в нокаут са само Ремзи Осман и Раиф Мустафа

2011-12-07T05:01:00.001-08:00

Кърджалийските депесари си играят на „Ти уважаваш ли Шефа или не?". Сиреч, ако си с Ниязи Шакир и хората, които са го подкрепили за председател на Общински съвет-Кърджали, си срещу Ахмед Доган. Ако работиш за свалянето на Шакир и избирането на Раиф Мустафа за шеф на разпоредителния орган на Кърджали, тогава си в един отбор с Доган.

Депесарите край Арда хем се подсмихват, че видите ли, това е демокрацията и тяхно право е да подлагат на съмнение правилността на решенията дори на самия лидер на партията, хем ги тресе шубето – каква ли информация ще стигне до „Сараите" в столицата.

И никой не се и замисля, че

на Доган му „дреме" на кадровия тефтер кой ще е шеф на Общинския съвет в Кърджали.

За голямата политика се калкулират бройките на кметовете и на общинските съветници. Но пък битката на местните за постове върши на лидера на ДПС голяма услуга за нареждане на следващия значим пасианс в голямата политика – изборите за парламент в средата на 2013-та година.

Омразата на лагерите в кърджалийското ДПС е като голов пас към център нападател във важен мач. Естествено, той няма право да изтърва възможността. Всъщност, така ще се изкефи, че и сам ще си ръкопляска!

Доган видя каква какафония настъпи в сезона на номинациите за кметове и общински съветници и още съжалява, че е позволил прекалена демокрация в низините. По 14 кандидати за общински кмет предлагаха някои структури в Източните Родопи. Нека не ви припомняме тежките нощи в „Сараите" и болезненото пресяване на мераклиите за кметски стол.

Ако за 7-те кърджалийски общини кандидатите бяха 50, то

за 5-те депутатски мандата в района вече тайно си мечтаят поне 250!?

Това не е наше врачуване, а тъжна констатация на самия Доган, изречена пред най-доверените му в партията.

Да, точно така, лидерът на ДПС вече е готов с черновата на кандидат-депутатската листа на движението в Кърджалийски многомандатен район! По нея вече има доста драсканици и зачеркнати имена. Две от тях вероятно са на Ремзи Осман и Раиф Мустафа. Това са двамата първенци на двата враждуващи лагера в Кърджали. И двамата изтърваха нервите си и си размениха тежки обиди чрез медиите. В нормална държава изреченото те лишава от политическа кариера и постове, ако ще да си само селски кмет в момента на изричането на толкова много нелепости. При българските условия летвата на търпимост към гафовете е вдигната доста високо, но в случая и това върши работа на Доган за „Избори`2013". Нека не забравяме, че Ремзи Осман и Раиф Мустафа бяха актуални и в най-скандалните последни часове при нареждането на кандидат-депутатската листа за „Парламентарни избори`2009". Ще припомним, че тогава Мустафа беше с много силни позиции и почти сигурен депутат, но в 12 без 5, както се казва, гръмна корупционен скандал с участието на бившия зам.-вътрешен министър. Той остана зад борда, а неговите хора видяха в това дългата ръка на Ремзи Осман. И т. н., и т. н., тази история вече не е интересна.

Някой би възроптал, че чак толкова сложна комбинация не е нужна. Уви, за отбиването на комбинативни играчи от политиката са нужни още по-сложни комбинации. Доган без проблем ще се справи с мераклии за депутати от така наречените „бизнес среди". Много

лесно ще свали на земята бизнесмени, които са станали „нещо" благодарение единствено и само на ДПС,

и които за миг са се взели на сериозно, но Осман и Мустафа са много повече от строителни предприемачи, ресторантьори, автобусни шофьори и прочие бизнес антураж на партията.

Друг пък би опонирал, че излишно се търси конспиративност в Заповедта за баланса, спусната от Доган в Кърджали. Просто, лидерът не бил послушан от местната организация, а факсът му, с който той номинира Раиф Мустафа за шеф на сесията, се озовал в кошчето за смет. И сега още по-просто нещата се нареждали…

Хипотеза „политиката е просто нещо" е обида към Доган. Явно в ДПС си мислят, че той е загубил формата на политически гросмайстор. Уви, това не е така.

Как иначе да си обясним, че праща факс час и нещо след началото на учредителната сесия на Общинския съвет в Кърджали. Нима не е могъл да привика ден по-рано местните лидери!? Нима не е могъл да вдигне телефона и да изрече „Правете 1, правете 2…"!?

Въобще, Доган си играе с кърджалийските депесари. И тази игра става все по-интересна.

„24 х 7 Родопи"

БСП и ГЕРБ се нареждат за рушвети пред ДПС!?

2011-12-05T11:34:00.001-08:00

Тези, които най-много реват по избори за разделението на българите, вече гледат с плам в очите хората на Доган

Три са важните новини от уикенда:

1. ОЦК пак обгазяваше Кърджали със серен диоксид;

2. Край Арда има туберкулоза по говедата. Ветеринари убиха 19 заразени животни;

3. Доган пусна Заповед за Балансиране (Раиф Мустафа да смени Ниязи Шакир на поста Председател на Общински съвет – Кърджали).

За новини 1 и 2 няма какво повече да добавим. Докато в Кърджали не се установят да живеят трайно 100 германци, австрийци, белгийци или поне 50 гърци, градът край Арда ще продължава да бъде в Топ 5 на населените места с най-замърсен въздух в България. За германците е приоритет децата им да растат здрави. При родопските българи, турци, помаци и цигани, като открият олово в кръвта на децата им, върви друга приказка: „Така ни е било писано!".

На сън, дрямка и дълъг мохабет с кафе са го ударили през уикенда чиновниците от Агенцията по храните през уикенда. В петък били убити 19 заразени с туберкулоза говеда. Добре, но в събота на пазара свободно се продаваше мляко в бутилки от минерална вода и кола (чиновниците му викат „мляко без сертификат" и добяват, че с такова мляко може да се заразите). Въобще, молете се да не е станала белята с туберкулозата от кравите!

По Новина 3 големите въпросителни не са в двата лагера на ДПС. Там всичко е ясно: кърджалийската партийна организация ще се тресе бая време. И ако случайно страстите за постове и реванш не отшумяет за една година, преди парламентарните избори в средата на 2013-та година ще гръмне „новината" за нов възродителен процес. Турците вече не се интересуват кой е бил жертва, кой палач и кой е предавал своите, важното е ДПС да влезе в парламента, защото само така няма да се сменят имената… Може да ви звучи абсурдно, смешно и много „индиански", ама идете и говорете с хората, да речем, в Широко поле…

По Новина №3 най-доволни са в групите общински съветници на БСП и ГЕРБ. Но не защото ДПС се цепи - това едва ли ще стане. Но при свалянето на Ниязи Шакир от председателския пост в Общински съвет – Кърджали и качването на същия на Раиф Мустафа, се задава келепир. Логиката на кърджалийските обидени, политическата математика и лагеруването в разпоредителния орган на Кърджали показват, че ако някогашният син лидер край Арда и областен управител на Кърджали Пламен Иванов дирижираше действията на опозицията, то много трудно щеше да се изпълни заповедта на Ахмед Доган за постигане на баланс. Сиреч, избирането на Мустафа за председател можеше да се проточи с месеци.

Просто трябва БСП и ГЕРБ да действат координирано. В стил „всички българи заедно", както същите апелират гражданството на всички избори. Ако съветници от БСП или ГЕРБ не се продадат на хората на Доган в Кърджали, ДПС трудно ще излезе от ситуацията „политически партер". 7 от съветниците в ДПС са категорични, че ще изпълнят Заповедта за баланса, но в други 16, още дълго ще тлее обидата. А за политическата рокада са нужни 21 гласа.

Въобще, без купуването на гласове от БСП и ГЕРБ врътката „да стане Ниязи, да седне Раиф" няма да стане. Поне докато не зараснат раните на 16-те…

„24 х 7 Родопи"

Бележка на редакцията: Кои са двамата най-губещи от Заповедта за баланса – четете утре

Ритай проблема право в топките!

2011-12-04T08:53:00.001-08:00

Такива ни отглеждаха, така ни научиха

„Колко пъти да ти повтарям бе момче-ритай винаги в таш..ците!". Така героят на Сашо Морфов от филма „Иван и Александра" учеше хлапак от квартала да се защитава от местните келеши. Действието на лентата се завъртваше около несигурните години малко след 9-ти септември. Оттогава досега тактиките на улицата не са се променили особено. Ладичките отстъпиха място на „Опел"-ите, но съветите си се предават от поколение на поколение, все същите.

Накъде отива това общество, поколението, което отглеждаме е първично!? Такива пък бяха масовите коментари след случая с пребитото момче в столицата. Разправиите в школския двор не са от вчера. Преди години отново на дневен ред бяха въпросите за моралните устои, падението на морала, че дори стигнахме и дъното-ученички убиха своя приятелка просто така, заради дрехите й… Наблюдаваме известна цикличност спрямо проявленията на тийнейджърска агресия. Всъщност тя не е секвала, но вниманието на медиите и обществото е приковано точно толкова колкото е необходимо, за да е затворен поредният цикъл. Отминава известно време, всичко е добре забравено, поуките никога не са взети (а колко много коментари и анализи се изприказват и изписват!). В този момент се стоварва поредният наказателен юмрук върху цялото общество и изобщо върху правото му да си приписва това звание. Звучен пестник, от който нечие хлапашко око се подува, самочувствието отдава място на страха, а спадайки отокът разкрива нови хоризонти и поведенчески модели. Обществото обаче не помръдва от ролята си на страничен и мним съдник, чиято присъда обикновено окончава с махленското „тц-тц-тц".

Ами, няма как, такива си ги отглеждаме-хулиганчета, олимпийци, неграмотници, отличници-копие на времето, реплика на постигнатото в обществото. И без задълбочени анализи е възможно да се достигне до извода, що за стока вадим на сергията на живота. Учудване и „О, Боже мой, как стигнахме дотук!?" са излишни, ама напълно.

Спокойна есенна нощ в Чепеларе. Нищо не смущава обществения ред по улиците, освен двама подпийнали родопчани. В хороскопа им не пишело за среща със служители на реда, но пък и нищо не било споменато за юнашко наливане с другарите.

„Изчезвайте от тука, тъпанари такива, ти си един некадърник", се обърнал единият от купонджиите към пристигналите ченгета. Тъкмо произнесъл думите и забил един тукат в корема на униформения. Вкарал в разход и управлението, скъсвайки с ръка светлоотразителната му жилетка.

Дружката му видяла своя звезден миг за прослава пред внуците и се хвърлил на гърба на другия полицай, пробвайки задушаващи ключове от кеча. Освен хватките му „прошепнал" на ухо: „Ти си едно просто селско овчарче, боклук мръсен, тъп селянин…".

Мила, родна, нощна картинка! „Сгряваща" душата като зимен планински скреж.

Съдията тропна с чукчето и двамата родопчани получиха условни присъди.

Утре на тяхно място ще са коравите хлапета от коравите чинове. Кръговрат. Нищо в природата не се губи.

Жельо МИХОВ

Кебапчета, агония и гърч при гърчолята

2011-12-01T12:26:00.000-08:00

Около 550 родопчани от Кърджали и Смолян поеха с автобусите към столицата, за да се включат в протестите срещу пенсионната реформа и изобщо… всичко случващо се в страната. Толкова можаха синдикатите, толкова вдигнаха на бойна нога пред парламента. Други го обърнаха на народни хора, чалга и кебапчета. Имитатори… Спретнаха пунтаж на гръцка стачка край българска граница. Едните пиеха и харчеха по нашенските казина, защото знаеха, че все някакси ще стане на тяхното (те, тепърва ще видят как е станало!). Другите пък просто извадиха чифтето на голия тумбак. Реформи ще има, просто агонията получи отсрочка (ами празници идат, няма да си развалят настроението страните, я!).
В Гърция нещата са съвсем зле. Убеждават ни от правителството. Кофти е там и за нашенците. „В Атина има над 170 бюра за работа, които работят нелегално. И само три законни. Страшно е там. Българите, които тръгват на работа в Гърция, най-вече жените, много да внимават къде отиват, защото е опасно. Пращат ги на такива отдалечени места, на острови, от които няма измъкване", предупреди очевидец на византийските похвати, работил години на юг от границата. Тя новината, не е новина. Цял живот с едно на ум спрямо съседите. Те обаче, ако се бръкнат за по каре с обяви за работа из местната преса, ще стане страшно. За следващия протест синдиците ще осигуряват двойно по-малко автобуси.
Еб..си родопският кръстопът! Поемаш за по кебапче и отсрочка към столицата или гърчиш по Via Dolorosa с уханието на Бяло море.
Ама, нали празници идат, ужким да е по-весело нещо, но… май никак не е.

"Родопи voice"

Бедна планина, богати планинци: 700 милиона спестили бачкаторите в Смолянско, малко повече - колегите им от Кърджалийско

2011-11-26T10:08:00.001-08:00

Юни 1989 година. Един мъж в Ардино има на влог в ДСК малко над 130 000 лева. В банката знаят, че той е от най-богатите хора в Родопите. Работел е тютюн и в планината, и на полето. Той и семейството му нямат време за почивка на морето. Дългогодишният тютюнджия завел само веднъж семейството си на Пампорово.

Две години по-късно Н. вече няма нищо. Демокрацията, правителството на Андрей Луканов и липсата на инициативи за спасяване на парите по време на хиперинфлация са „изяли" парите му. „Можех да купя два апартамента в Кърджали, един в Смолян и с 5-6 автобуса да си направя транспортна фирма. И сега разните там "Ивкони", „Груп" и „Етап" да ми дишат прахта", отчита днес Н. Не вини себе си. „Съдба е. Баща ми загубил навремето много пари с облигации, мен пък ме удари инфлацията", отчита спестовникът, но отказва да отговори на въпроса „А сега имаш ли влог?".

Приятелите му казват, че пак е натрупал сериозни пари, но се оплаквал, че здравето на семейството му вече е „на загуба".

Тютюнджията Н. е един от родопчаните, които държат сериозни спестявания в ДСК и другите банки.

„Българското население ще продължи да трупа парите си в банки и през следващите месеци. За цялата 2011 г. очаквам депозитите да се увеличат с 10%, а за 2012 г. - с още 8 на сто", гласи прогнозата на Калин Христов, подуправител на БНБ.

Същата теза защитава и главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов. "Домакинствата ще потребяват само колкото им позволяват доходите, няма да теглят масово кредити и нормата на спестяване ще нараства. Българските домакинства са по-малко задлъжнели от европейските, но ще продължат да пестят заради несигурността за бъдещето", в Павлов.

За последните три години темпът на растеж на банковите влогове е около 12% годишно, уточниха от анализаторското звено "Индъстри уоч".

Според БНБ към края на септември депозитите на населението са достигнали рекордните 29,46 млрд. лева. За последните 12 месеца българите са увеличили спестяванията си с 3,5 млрд. лв., показва статистиката на централната банка. Смята се, чек около 700 милиона лева е делът на хората в Смолянско и малко повече на живеещите в Кърджалийско.

Според Асенка Христова от "Индъстри уоч", която представи изследване за спестяванията на българите по време на криза, причините за продължаващия ръст на парите в банки са няколко.

Хората пестят предпазно пред риска от загуба на работата и спад на доходите, отлагат покупките на жилища предвид спада на пазара на имоти, който още не е приключил, отлагат покупките на потребителски стоки - мебели, битова техника, електроника.

Не на последно място достъпът до кредитиране е затруднен, защото банките изискват по-високо самоучастие, обясни Христова.

Съвкупното богатство на домакинствата пада до 138 млрд. лв. към средата на 2011 г., показва годишното проучване на "Индъстри уоч". За половин година намалението е с 1 милиард лева, основно заради спада в цените на имотите. От тези 138 млрд. лв. 41 милиарда са финансово богатство, а 97 млрд. лв. е стойността на жилищата в градовете.

Българите държат 86% от спестяванията си под формата на банкови депозити и пари в брой - сумите на влог са близо три пъти повече от кеша. Други 13% са в пенсионни, взаимни и животозастрахователни фондове, докато в еврозоната този процент е 33%. Там обаче банковите депозити и парите в брой са едва 36% от спестяванията. Европейците имат и по-висока склонност за влагане в акции на фондовата борса - 23% от спестяванията им са инвестирани в публични дружества, докато в България този процент е 1%. Според "Индъстри уоч" предпочитанията на българите отразяват по-ниската финансова култура и по-консервативното отношение към риска

На всеки българин се падат по 8000 евро - на толкова се изчислява богатството на народа към момента, сочи анализът на "Индъстри уоч".

„Родопи voice"

-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com

Назми Мюмюн: Не разделяйте българския народ, ще се опарите!

2011-11-24T10:06:00.001-08:00

Назми Мюмюн, член на Съвета по правата на човека, междуетническите и религиозни отношения към Националния съвет на БСП, за изборите, хората и политиците край Арда

Зад гърба ни останаха местните и президентски избори. Избори, които се очакваха от гражданите на Кърджали и от жителите на цялата област с надежда за промяна. Е, промяната и при нас не се състоя – ДПС си запази монопола във всичките общини, спечели мнозинства във всички Общински съвети на областта. Остана обаче неприятното усещане от агресивната кампания на ГЕРБ, които не се спряха пред нищо, за да получат властови позиции. Вярно е, че през годините на демокрацията – от 1990 година до сега не са се провеждали избори с толкова организирани недостатъци, слабости, с купуване на гласове, с прилагане на методите за всяване на страх и с такава демонстрация на некомпетентност от членовете на СИК – основно излъчени от ГЕРБ и Атака.

И ако това се повтаряше навсякъде в страната, то в Кърджали забелязахме и една друга опасна за обществото тенденция. В хода на предизборната кампания, а и в месеците преди, това лидерите на ГЕРБ – Бойко Борисов и Цветан Цветанов не спряха да чертаят разделителни линии между различните етнически и религиозни групи. Обръщенията им се свеждаха редовно до българи-мюсюлмани и българо-мохамедани.

Не знам дали на ръководителите на ГЕРБ им е ясно, че всички ние сме граждани на България. Вярно е, че на територията на нашата малка държава живее и работи население, което се самоопределя като представител на различен от българския етнос. Това са българските граждани с турски етнически произход, с ромски, с арменски, гърци, евреи, каракачани и други. Всички те обаче са неделима част от българската нация и разделянето им, по-скоро наблягането на това разделение не носи нищо добро. Нищо добро не носи и сепарирането им по религиозен принцип.

Винаги съм застъпвал тезата, че турците в България са част от българския народ. Те са родени в България, живеят и работят тук, създават национален доход, плащат си данъците. Те обичат не по-малко от другите етноси своята Родина – България. Те имат равни права и задължения спрямо останалите и това е гарантирано от Конституцията.

Вярно е, че над 90 процента от тях изповядват исляма и спазват неговите традиции. Традиции и обичаи, наследени от техните бащи и дядовци. Да, между тях има и атеисти. Каква част са те, и каква част са силно религиозните трудно може да се установи. Но те са турци, които са български граждани. Не са българо-мохамедани, нито българи – мюсюлмани. Аз споделям мнението, че и сред българите има наши съотечественици, които са атеисти, има хора, за които вярата е по-скоро традиция, а има и искрено, силно вярващи в Бога. Но те са българи. Българи по етнически произход.А не българо – християни.

Има и е една друга група – етническа и религиозна, която населява много градове и села в България. Така наречените цигани „Миллет" – същите наши съграждани, които в повечето случаи се самоопределят като турци и мюсюлмани / дин кардешлер/ .Те не приемат, че са роми, стоят много близко до турския етнос – използват турски език , турски традиции и обичаи, турски песни, религиозните мюсюлмански обичаи и традиции.Те също не са българо-мохамедани или българи – мюсюлмани. Това са български граждани, една част от които се опредялят като турци, друга част – като роми а трета – като цигани. Това , разбира се, е тяхно право, въпрос на избор и на самосъзнание.

Какво имат в предвид Бойко Борисов и Цветан Цветанов , като използват обръщенията българи – мохамедани и българи.мюсюлмани? Може би имат в предвид онази част от населението на България, което се определя или като помаци, или като българи, изповядващи исляма или просто като българи от пограничните райони. Трябва ли тогава ръководството на държавата – единият е примиер, а другият – вицепремиер, умишлено да натрапват границите на разделението? Да им се натрапва едно или друго етническо и религиозно самосъзнание? Този филм вече сме го гледали . Преди 30 години, когато започна така нареченият „Възродителен процес". Дали сега не сме свидетели на подготовката за второто полувреме на същия този процес?

В годините ние си направихме изводите, поуките и вече имаме обица на ухото. Подобен процес, та дори и само подготовката му, би била катастрофа с непредвидими последици за България. Още повече в качеството и на член на Европейския съюз.

Не е редно висши български държавни дейци, каквито за съжаление в момента са Бойко Борисов и Цветан Цветанов изкуствено да всяват разделение и да чертаят граници между различните етноси в страната. Големият майсторлък в политиката е да обединяваш хората, да ги консолидираш около общи цели, надежда и идеали. Да направиш така, че всички заедно да утвърждават законите на страната, да се чувстват като част от българския народ, национална култура и език, като в същото време запазят своята самобитност – етническа и религиозна.

От това ще спечели България. Ще спечели и тази партия, която утвърждава подобна политика – политика на обединение при зачитането на особенностите на етническите малцинства. Аз смятам, че както азбуката започва с буквичката „А", така и уважението към личността започва с това да възприемеш човека такъв какъвто е – българин или турчин, християнин или мюсюлманин.

По време на предизборната кампания често чувахме от устата на лидери и на кандидати от различни партии думата „българи". И ако за един българин подсъзнателно това се възприема като нещо нормално , то, от страна на един етнически турчин нещата придобиват почти комичен характер. Щели да работят с българите за България. Ами турците, ромите, гърците, арменците ... те за кого да работят? Трябва ли да припомня, че според последното преброяване в страната ни живеят близо 2 милиона души, които не са от български етнически произход? На кого ги харизваме тях? Те с кого и за какво ще работят? Може би за просперитета на Малдивските острови?

Но народът ни е по-мъдър от лидерите на ГЕРБ и Атака. В район като Кърджали видяхме, че етнически българи гласуваха за етнически турчин – спечелилият за трети мандат Хасан Азис. Видяхме, че етнически турци гласуват за етнически българи – за кандидатите на БСП Милко Багдасаров и на ГЕРБ – Илия Илиев. Като оставим настрана дребните политически заяждания и емоцията, която все още не ни е оставила напълно, то трябва да преценим трезво, че това всъщност е формулата на бъдещето, перспективата и потенциала на взаимната интеграция и приобщаване на различните етнически и религиозни групи в страната.

С въвеждането на приципа на уседналост ГЕРБ се надяваха да спечелят изборите в смесените райони. Няма да има автобуси от Турция, няма да има гласове за ДПС. Е, загубиха изборите. А техният кандидат в Кърджали – Илия Илиев остана трети, след Хасан Азис и Милко Багдасаров. Стана видно, че тактиката на разделението не работи. Работи политиката на обединение, на търсенето на общото, на доброто управление за конкретната община и населено място.

Истинският български политик , отговорният български политик трябва да е като президента Георги Първанов. За десет години на най-висшия държавен пост той не сбърка нито веднъж в своите обръщения – наричаше всички български граждани. Така е, всички сме български граждани , без разлика от верска или етническа принадлежност. Сигурно този урок Георги Първанов го научи в Кърджали, където започна кариерата му на голям български политик. Хубаво ще и Бойко Борисов да дойде в града ни и да понаучи нещичко. А не само да прелита с хеликоптера и да гледа Водното огледало отвисоко.

ГЕРБ и неговите сателити – Атака, Ред законност и справедливост ,както и други псевдопатриотични организации удрят на кухо с езика на турцизацията, ислямизацията, неоосманизма и така нататък. Крайно време е да ограничат антитурската си лексика. Тя не печели избори, напротив, тя води до разслоение на населението и до насаждане на изкуствена омраза. Ако не вярвате – погледнете резултата на Волен Сидеров.

Казват, че България се намира в най-тежката икономическа криза след Втората световна война. Лично аз смятам, че докато за останалите страни от ЕС има обективни причини , то за България причината е субективна и е само една – Бойко Борисов. Но това е друга тема. Казах, че сме в криза. Всички изпитваме трудности – водим борба за препитанието си, търсим работа, притесняваме се как ще посрещнем следващия ден, как ще осигурим децата си, как ще си платим сметките. Тежко е, но дори и в тежкото има нещо добро – в условията на криза виждаме, че проблемите ни са едни и същи – и на българите, и на турците, и на християните, и на мюсюлманите. Животът сам ни показва, че всяко разделение е изкуствено. За да оцелеят, за да се справят със ситуацията, хората се обединяват. Това е много важен урок. Шанс, който ни поднася времето и който не бива да пропуснем.

-----------------------------------------------------------------
Участвайте в томболата за много атрактивни награди на Lufthansa

Докога ще издържат „оловните войници” на Захариев?

2011-11-20T01:17:00.001-08:00

Преди дни синдикатите подписаха споразумение със собственика на ОЦК-Кърджали за вдигане заплатите от догодина. Според него в средата на май 2012-та възнагражденията на металурзите ще се увеличат с 15 на сто, но... при положение, че в завода заработи новият електролитен цех.

Годините показаха, че нещата в комплекса все се случват, ама на думи. Предходното правителство му бе виновно на Захариев за закъснелия ОВОС по замислената модернизация, но две години след пълния карт бланш от новите управляващи, дереджето сякаш не е мръднало. Когато в първите месеци на годината министрите на икономиката и екологията дойдоха на крака при металургичния бос и заплашиха със затваряне на оловното производтво, той контрира с изхвърляне на улицата на 350 работници. След това профсъюзите се вдигнаха на „оръжие" (под давление вероятно и на самия Главен в завода) и се тупнаха на протест пред сградата на областна администрация в Кърджали, явно обърквайки съвсем съзнателно адреса. Все пак държавата нямаше нищо общо с изгонването им, нито пък с демонстрираното бездействие на Захариев относно чистотата на околната среда.

Сега наред е друг епизод от сагата със заглавие „Глътка въздух и надежда в злокобния завод". По силата на логиката, че всяко ново е добре забравено старо и силните прилики на комбината с портите на Дантевия „Ад", надеждите изглеждат обречени. Обречени като... отровен с олово бивш работник без право на финансова помощ от дружеството. Тогава пред кого ще застанат на протест „оловните войници"? Пред Захариев, синдикатите или нов собственик с други мурафети.

-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com

От тъмно до по-тъмно: Храбрата шивачка-тръшка месец с една заплата!

2011-11-19T00:21:00.001-08:00

Патронът е грък, не-холандец, всъщност е турчин, ама май с арменски корени… За тях няма никакво значение, те са работнички в шивашките цехове и положението им е едно и също. Шефовете са различни, инвестиционната им цел е ясна, а резултатите вече не будят възхищение, а злощастна усмивка, че „без тях още по-тежко". Родопите си я карат все така. Ще преодолеят поредната от тежките си зими, ще се топлят с мисълта за по-добрата пролет, ще превиват гръб под палещото слънце из просторните ниви по време на тягостното лято. Година подир година, бод след бод везат паното на трудния си живот.

Предлагаме ви най-обикновена история, същата, която ежедневно сте чували от комшийката, братовчедката, продавачката с тефтера с вересии в ръка. Тя не учудва никого, просто е част от живота в Родопите.

„Алармата се включва в 5,00 сутринта. Трябва да се подготвя, за да не изпусна буса, който ни кара до цеха. Започваме работа по-късно, но ми отнема време да си приготвя сандвичи за обяд, правя и допълнително кафе за почивките в службата. Не, че там няма. Има всичко, но когато се трудиш за 220 лева чисто по-добре да спестиш от излишни харчове. На други хора може да им се стори смешно, но с подобни заплати се научаваш да цениш и 30-те стотинки, които пускаш в апарата за кафе. Разсъждаваме като пенсионери, дори 20 години преди да дойдем на техния хал. То я станем, я не.

Товарим се в буса и денят приключва след… като отново се натоварим в него. Работното време е разтегливо понятие и никога не знаем със сигурност колко ще продължи. Някои сме прави през цялото време. Накрая краката пулсират, отекли, а движенията са като на машините. Ако седнеш, имаш чувството, че изправянето ще е немислимо. Работим на норма, която за деня знаят само бригадирите. „Ще бачкаме извънредно, шефът е рекъл „Няма да мърдате, докато не приключите, ако ще и глоби да плащам". Такива неща се носят понякога сред работниците. Не се знае, дали патронът наистина така е казал или това е приумица на някой бригадир, но сме се трудили много пъти извънредно-до 9 или 10,30 часа вечерта. Не получаваме фиш за заплатата. Никой не знае плаща ли се извънредния труд, никъде не го пише-подписваме се и вземаме парите, а те не мърдат нагоре. Иначе патрона са го глобявали. За липса на трудови договори, за работници под 18 години, за извънреден труд и работа по време на официални празници. Е? Плаща си и всичко продължава постарому. Глобите ли са малки или той е свръхбогат, няма значение защото така или иначе нашето с нищо не се променя. Ние не искаме да почиваме дълго, нямаме против да работим и събота, и неделя, както много пъти се е налагало, просто всичко да е заплатено. Не както в Европа, знаем, че е невъзможно това в България. Но и цялата тази работа не заслужава мизерните си пари. С тях никой не може да живее нормално. Вечно сме в заеми, записани в магазините. Поне в кварталните бакалии се знаем и хората влизат в положение. Тази заплата стига единствено за сметките. Някои от тях се натрупват с месеци. Плаща се само това, за което не могат да те изключат веднага. Всеки месец е като томбола. Чакаме добрия жребий да ни се плати в края на месеца без да се закъснява, което също е голям късмет. После пак на лотариен принцип се плащат сметки. Печелят винаги най-неотложните. Разболееш ли се и нямаш ли кой вкъщи да ти помогне-целият план се проваля. Бюджетът се продънва. Във фирмата дават и купони за храна за определени магазини. Ако си бил в болнични, оставаш без тях. Не ти се приспадат за дните когато си боледувал-3-4 да речем, а ги спират за целия месец. На въпроса „Защо?", се отговаря с: „Къде пише, че трябва да вземате купони за храна, как ще го докажете?". Доколкото знам върху сумата за тях не се плаща данък, но ето-дават се като висше благоволение, но на „здравите".

Много от работниците вземат под минималната заплата, но договорите им не се подновяват. Никой не вярва на това, което се казва по телевизията, хората съдят по дереджето си. Трудно е, борим се. Сигурно на 40 процента от жените във фирмата мъжете им са зад граница. Това ги спасява-месечните преводи от чужбина. Тук са само заради стажа и пак да има отнякъде нещо. Ако имаха възможност, щяха да грабнат децата и те да бягат далеч. Никой не би останал, никой. Цехът съществува защото има такива като нас, готови на всичко за нищо. Годинките си минават, започва възрастта да тежи и все по-трудно се крепи вярата, че нещо може да се промени. Съдбата ни е такава. В Родопите мечтите изглежда не се сбъдват, с или без упоритост. Накрая пак се качваме каталясали в буса. Не е пригоден за толкова много хора-дори на прибиране се стои прав. У дома магията на оцеляването продължава-как да сготвиш нещо от почти нищо? Така до следващия звън на алармата в 5,00".

„Родопи voice"

-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com

Ще отстъпи ли Доган, докато все още около него има митология!?

2011-11-17T23:15:00.001-08:00

Нашата страна е с неизчерпаеми залежи на материал за строителството на въздушни замъци. Ветеранът по имитация на истинска постройка сред тях се нарича ДПС. Днес Движението за права и свободи се крепи основно на колективната ни халюцинация за него. Истината е, че през есента на 2011 г. ДПС все повече прилича на БКП от лятото на 1989 г.

На всички президентски избори до тази есен ДПС на практика беше първа политическа сила - не математически, а по силата на факта, че президентът не можеше да бъде избран без гласовете на движението. На тези избори ДПС не е трета сила дори математически. Трета беше Меглена Кунева - емблемата на остатъчната енергия (по Харалан Александров) за нещо различно. ДПС беше неясно къде, неуточнено колко, подозрително как, конспиративно защо - емблемата на остатъчния страх.

Движението за права и свободи беше съградено от един човек и страх

Много страх. По време на т. нар. възродителен процес в село Филаретово бронетранспортьор прегази мъж.

В един миг мъжът под машината издъхна, а на младия мъж в машината косата побеля. Бомба във влак, взрив на гарата в Пловдив, взривно устройство в хотел "Сливен". За този страх става дума и той беше и от двете страни на едно ненужно насилие да отнемеш името (идентичността) на човек. Колко реален беше този страх след 1989-а е много спорно. По скромното ми мнение нито кроткото турско малцинство, нито ленивото българско мнозинство имаха желание да се сбият. Но на запад от нас се биеха. И Ахмед Доган си присвои заслугата за мирния преход. Ние обичаме да съставяме спомените си сложно и възвишено. Ако въобще имаше заслуга за мира, тя беше в това, че тези, в чиито ръце бяха оръжията и лостовете за проливане на кръв, нямаха никакви планове да се бият, а да забогатяват. Приватизацията, а не етническата идентификация владееше мечтите, намеренията, плановете, действията и съответно сдружаването и враждуването. Заслугата на Ахмед Доган тогава беше, че той се въоръжи с електоралните гласове. Сдоби се с армия за единствената възможна битка в идващите години - пред урните. Тази армия се хранеше със страх, но провизиите през 2011 г. са с изтекъл срок на годност и на изчерпване. Ахмед Доган обаче се оказа по-траен продукт.

Ако и вие мислите, че Ахмед Доган не е най-умният политик, значи ставаме поне двама в държавата. Най-умното постижение на Доган е, че е разбрал, че неговото присъствие не е на висотата на неговото отсъствие.

Той е силен с това, че отсъства

Стимулира ни да отгатваме, да тълкуваме, да прогнозираме какви планове прави в моменти, в които той в действителност просто се чуди какво да прави. И когато се появи, ние започваме да оразмеряваме усмивката му, да записваме бисерите, които капят от устата му, и да ги разшифроваме като тайни кодове, в които е скрито бъдещето на властта. Ако изчистим цялата загадъчност и митология около Доган, ако махнем многозначителността на интонацията и артистичната премереност на паузите му при говорене, изявленията му са често на нивото на симпатичното нищоговорене на един да речем Иван Славков. Само че, когато говореше Батето, ние се смеехме. Когато говори Доган, ние вземаме пергелите и почваме да пречертаваме политическото пространство.

Прословутото изказване в село Кочан за порциите, което взриви резултатите на последните парламентарни избори, е типичен пример в подкрепа на тази теза, колкото и да изглежда обратното. Доган направи своето обяснение, че той разпределя порциите в съвсем друг контекст, прозаично обикновен. Селяните започват да упрекват пред Доган кандидата за депутат, за който той е дошъл да ги агитира да гласуват. Казват, че до този момент този депутат не е направил нищо за селото, даже и път няма, та се налага да се движат с магарета.

Доган решава да оневини своя избраник, като пренасочва гнева към самия себе си.

Ето точните му думи: "Аз съм инструментът във властта, който разпределя финансирането на държавата. Как депутат ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране? Не е възможно! Властта е в моите ръце! Това искам да разберете. И когато ние искаме по-мощно присъствие в парламента, това означава че искаме по-широко позициониране в парламента и оттам в централната власт, господа. За да имам аз такива инструменти като нея. Министри, зам.-министри, дирекции, вицепремиери и т.н. В мене е концентрирана властта, а не е във вашите депутати, искам да го знаете това!" Това е прословутото изказване и то не казва нищо повече от това, че Доган е по-важен от депутат. Кавалерско поемане на вина, суета, повдигане на пръсти пред своите, маркиране на лидерство, свойско бърборене за властта.

Ние обаче не искаме да е толкова обикновено. Ние искаме да е конспиративно, да сме хванали на тясно хитрия Доган. Умен тук беше не Доган, на когото бе приписано, че е искал сложно и обиколно да подкрепи ГЕРБ, а ГЕРБ, които умно използваха едно извадено от контекста изявление.

Ако Доган не съществуваше, нашите политици щяха да го измислят

Той е нужен. Ако Доган се е сетил, че може да си сформира армия на базата на страха от българите, защо други да не се сетят да си сбират армии на базата на страха от Доган?

И не само Волен Сидеров се е сетил, макар да е най-яркият оплодител на бременната ин витро политическа нощ.

Преди първия тур на президентските избори имаше няколко теории защо Ахмед Доган не обявява подкрепа за никой от кандидатите. Теории една от друга по-сложни. Истината е възможно най-проста: електоратът на ДПС не може да се оправя в кабинката, когато й е спуснат повече от един номер, за който трябва да гласува. Човекът от малкото село или обърква бюлетините, или в най-честия случай зачертава двата номера на една и съща бюлетина и я прави невалидна. ДПС искаше да получи подкрепата на своя електорат за местната власт, където беше застрашено от отцепника Касим Дал, затова работеше с един номер. За по-грамотните, и то в отделни райони, имаше неофициална информация да подкрепят Ивайло Калфин. Защо в отделни райони? За да види БСП каква е разликата в тези и в други райони, за обеца на ухото. Някои наричат това умност, според мен - хитрост.

Подкрепата на ДПС на втория тур за Ивайло Калфин беше оплетена в толкова еротична и поетична многозначителност - бременна нощ, целувки, за да се скрие далеч по-прозаичния факт, че всъщност

ДПС вече не владее целия свой електорат, вече не предрешава избора на президент. По аналогия бързорекото застраховане на Доган в нощта на първия тур на изборите беше възприето като изказването му в Кочан и свърши работа повече на Росен Плевнелиев, отколкото на Ивайло Калфин. Отново:

Ако Доган не съществуваше, щеше да бъде измислен.

Няколко дни след това Бойко Борисов нарече Ахмед Доган умния български политик. В българската политика следствията и причините са с разменени места. Следствията си търсят причините. На сутринта след изборите Лютфи Местан сбърка вратника на премиера с хола на президента и това зачена нови теории, една от друга по-противоположни. А тази случка всъщност беше емблематична - за това как българската политика се тълкува и прави от употребата на случайностите. Като изказването в Кочан. Българският живот не се планира. У нас животът се наблюдава и от случките в него можещите си тъкат чергата. Това е българската конспирация. За точно тази конспирация Доган е надежден градивен материал и затова той е поощряван да съществува с ласкателството, че е най-умният български политик.

Само че ДПС днес все повече прилича на БКП в последен стадий. Най-важната задача, която получиха депутатите на ГЕРБ за изборите, беше по места да се разбие монолитността на ДПС. И сега се броят резултатите от тази задачка, докато Доган се приспива с песничката, че е най-умен. Идва време наистина да разберем дали Доган е умен.

Дали ще прекрои движението, за да завземе освободеното от НДСВ либерално пространство.

Дали ще отстъпи, докато все още около него има митология, или ще го видим такъв, какъвто наистина е - отегчен, неизяснил се със самия себе си, циничен, ленив и самотен читател на книги. Защото и под развалините на въздушен замък може да се загине.

Веселина Седларска, вестник „Сега"

-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com

Доктор Стоичков: Здравейте, цървули, алма ви матерна!

2011-11-14T08:55:00.001-08:00

Човекът, който преди 21 години изрече: "Повече ибети, по-малко учети", днес се кипри със званието "доктор хонорис кауза"

"Здравейте, цървули. Аз съм доктор Христо Стоичков! Който ни учи, няма да спичели, който учи – ши спичели". Така Камата ще се обръща към студентите, след като получи почетното звание "доктор хонорис кауза" от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

А тези, които го ядосват, вече няма да чуват каруцарската псувня: "На майка ти…". Тя ще бъде заменена с далеч по-интелигентната: "Алма ви матерна!". Тъй де! Стоичков вече е доктор, интелектуалец, народен будител.

И това доживяхме, да окичат Камата със звание, присъждащо се за развитието на културата, науката и образованието. Каква наука при Ицата? Какво образование и каква култура? Какви пет лева? Неговият чар е друг – да замахва с левачката, да кърти вратите, да ниже голове, да псува, да ръкомаха. Да вкарва голове, да печели титли и медали – златни обувки и топки. Това е амплоато му. Така той покори света и светът му се поклони. Така влезе в сърцата на българи, испанци, американци, араби и японци. В Пловдив обаче някои решиха не само да се поклонят, а и да се надупят на Камата. Изключение направи един истински интелектуалец – Цветозар Томов, който се възпротиви на щурата идея.

Христо Стоичков, облечен в тога? Божичко! В дамски чорапогащник да се беше пременил, като че ли повече щеше да му ходи. Такова облекло не подхожда нито на визията му, нито на бедния му и просташки речник, нито на възпитанието му. Човек, който продължава да употребява нараняващи слуха епитети от сорта на "цървул" и "тюфлек", изведнъж стана доктор! Доктор на какво обаче – на човешката идиотия ли?!

Помня, беше през пролетта на 1990 година. Група студенти отидохме в Стара Загора, за да гледаме Стоичков и ЦСКА срещу Берое. В деня преди мача, завършил 3:3, отскочихме до хотела на "червените", за да си вземем автографи. Ицо ни посрещна нацупен, но раздаде няколко подписа. И докато го правеше, се изцепи: "Кви сте, вие, бе?". "Студенти", отговорихме му ние. Последва крилатата фраза: "Студени ли сте, топли ли сте, ни знам, ама нали знаити, чи идна патка учила, учила, та накрая пукнала!", а след него и култовият съвет: "Повичи ибети, по-малко учети!"

Не е луд обаче този, който яде баницата, а този, който му я дава. Със сигурност Пловдивският университет си лепна огромно петно, услужвайки на Стоичков. Чудя се какви са критериите, за да получиш титлата "доктор хонорис кауза" от въпросното учебно заведение. Едва ли сред тях е ниската култура, цинизмът и неграмотността. Със същата титла са били окичвани и други легенди на футбола – Христо Бонев, Карло Анчелоти и Франц Бекенбауер (световноизвестният германец бе награден от Националната спортна академия). IQ-то на Кайзер Франц обаче е на светлинни години пред това на Ицо. Даже Зума има по-голям интелектуален капацитет от този на Стоичков. Дали в Пловдивския университет не нарушават ценностната система, връчвайки наляво и надясно въпросното отличие, чиято стойност по този начин олеква неимоверно…

Румен Илиев, Блиц

-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com

Избори по Алеко - сега и преди 117 години

2011-11-13T09:36:00.001-08:00

Всяко Ново в повечето случаи е добре забравено Старо. Току що отминалите избори дават достатъчно основания за аналогии със случки от края на ХІХ век, описани във фейлетони и разкази на Алеко Константинов.

"Изборите минаха в съответствие със закона", заяви председателя на ЦИК Красимира Медарова пред радио Дарик на 5 ноември 2011 г. Твърде смело обобщение, предвид станалите публично известни нарушения. В странно "съответствие със закона" ЦИК допусна регистрация например на коалицията-менте "За Зеленогорски", без същата да има нещо общо с екс кмета на Плевен.

Удължи изборния ден на първи тур до 20.00 часа за цялата страна и до 21.00 часа за секциите, пред които има негласували избиратели, без да има право на това и засекрети протоколите от заседанията си.

Въпреки законовото ограничение броя на избирателите в една секция да не надвишава 1000, ЦИК разреши в Ардино СИК 1 да е със 1503 избиратели, в Джебел СИК 4 да е със 1164, в Крумовград СИК 2 със 1222, в Кърджали СИК 58 със 1258.

Също така в "съответствие със закона" 35 протокола са служебно попълнени от ОИК София (по признание на ЦИК), депутати присъстват в СИК в Кюстендил и в ОИК София при броенето на бюлетините, други пък "услужливо" пренасят чували със същите.

Съвсем "в духа на закона" имената на десетки граждани попадат в т. нар. забранителни списъци на ЦИК неоснователно,

което е ни повече ни по-малко лишаване от конституционно гарантираното право на избор.

Нито индивидуалните им жалби, нито обръщението на Омбудсмана към ЦИК за коригиране на грешките, с оглед даване възможност за гласуване на втори тур, е уважено. И ако попадналите неоснователно в забранителните списъци имат законно основание да съдят държавата, то другите, които правят неколкократни "разходки" до изборните секции и се отказват да чакат при вида на опашките, връщайки се по домовете си и отново отивайки, но така и без да успеят да упражнят правото си на глас, нямат никакъв шанс да търсят отговорност от никого заради лоша организация.

Ако това е "съответствието със закона" какво ли ще е беззаконието? След 117 години, този въпрос, зададен и от Щастливеца в "По "изборите" в Свищов", е все така актуален.

На фона на изброените "съответствия със закона", детайли като прозрачност на бюлетините, непознаване на правилата и ниска компетентност на членове на избирателни комисии, наличие на технически грешки в 80% от протоколите (София), оставени без надзор изборни книжа и материали (ОИК София), обучения в деня на избора на членове на СИК от ОИК (втори тур в Пловдив), липса на регламент за присъствието на наблюдатели, грешки в интегралните бюлетини като разменени номера на конкурентни листи, отсъстващи листи на партии (Кубрат), двама кандидати под един номер (с. Динево Хасковско), липса на бюлетини (Пирдоп и секция в Пловдив), даване по две бюлетини за кмет вместо по една за кмет и за общински съветници (София, СИК 29) или пък бюлетини с отбелязан номер на кандидат-президентска двойка (Свищов), могат вероятно и да минат в графа "организационни проблеми". Макар че в тези обеми … едва ли.

"Перфектният" хаос свърши работа.

Част от избирателите бяха лишени от правото да гласуват, а други "отказани" да го сторят. При това без да са положени особени усилия.

"Ти му казваш, че окръжни управители, че дивизионни командири тръгнали по градове и села да агитират …, да заплашват избирателите и да ги насилват да избират за депутати лица, които населението не познава или мрази: а правителството ти отговаря:
- Изборите са свободни.

Ти му викаш, че полицията бие … и разпръсва мирните избиратели, а правителството, като че на подигравка, ти казва:
- Това не е полицейска намеса, това е само така - м о р а л н о в л и я н и е."
(Алеко Константинов, "Разни "дреболии" 1894 г)

За разлика от боя, който и през ХІХ век и днес ( Кърджали, Лом, Хайредин) е все същото надеждно средство за "агитация", другите похвати за "морално влияние" са станали твърде разнообразни. И използвани от всички политически сили. По правилото на моркова и тоягата. Заплахи за лишаване от социални помощи (Правец), уволняване от работа (Бобов дол), демонстрация на сила, чрез посегателство срещу собствеността (с. Страхилово Полски Тръмбеш, клубове на РЗС и ДСБ в София, на БСП в Алфатар), са само част от "твърдите" аргументи.

Плащането на сметки за ток и вода, подаряване на ваучери за храна и продукти

от първа необходимост, организиране на екскурзии, дискотеки и прочие забави пък са елементи на "меките" рутинни методи на "убеждение". Тези дни арсеналът им бе обогатен с покупка на дърва за огрев (с. Беломорци, Омуртаг) и раздаване на кокошки (гр. Ветрен). В деня на избора кафе-автомат пуска чашки с изписано име на един от кандидатите, партията и номера на бюлетината (Перник), а вместо лежерните късметчета, сервирани с популярна марка кафе, любителите на напитката получават почти идентични на външен вид, но с логото на политическа партия (Ботевград).

Разбира се нищо от изброеното не може да съперничи на "моралното влияние" на финикийските знаци. Потвърдено от заместник главния прокурор В. Първанов и от Е. Пенева от Върховна касационна прокуратура, оповестили информация за водени над сто досъдебни производства за нарушения на избирателния закон, от които 53 за купуване на гласове (София, Пловдив, Смолян, Тополовград, Ветово, Берковица, Варна, Плевен, Кърджали, Шумен, Свищов, Ботевград, Етрополе) в това число и едно срещу организирана група (в Стара Загора).

Макар не само купуването, а и продаването на гласове да е престъпление,

за сега закона преследва единствено купувачите. Онези, които продават гласа си никой не закача. Нещо повече. По време на предизборната кампания професор М. Константинов, бащински "съветва" от екрана на националните електронни медии, в случай, че се предлагат пари за вота, гражданите смело да ги вземат, а сетне да гласуват както намерят за добре. Не е ли това обаче склоняване към престъпление от гледна точка на закона. Странно нали? Както е и странно случването на всичко до тук изброено. И ако това е "морално влияние" какво ли пък ще бъде неморалното?

"А к о с е в и д и, ч е Ц а н к о в а т а к а н д и д а т у р а п р е о д о л е й …" Как ще се види, че Цанковата кандидатура преодолява? Трябва да ревизираш бюлетините в ръцете на избирателите, трябва да разкъсаш неблагонадеждните бюлетини и да им раздадеш благонадеждни или ако не искат – да изгониш избирателите. Но да направиш това, значи да извършиш цял ред престъпления. Ако пък пропуснеш този момент, трябва да изчакаш преброяването и тогава, "като се види, че Цанковата кандидатура преодолей, н я к о и н а ш и п р и я т е л и о т С л а т и н а или самото бюро м о ж е, чрез угасвание на свещите …" (Алеко Константинов, "Угасете свещите" 1895 г)

Коректността изисква да признаем, че номерът с изгасването на свещите, не се ползва с особена популярност и беше приложен единствено в Правец, където в края на изборния ден на първи тур, точно в 20.00 часа града остана без електричество за два часа. В ХХІ век предпочитание бе дадено на доста по-рафинирани манипулации. Вместо разкъсване на бюлетините, в с. Бохот например, двама от членовете на СИК тихо и сръчно ги подменят преди поставянето на втори печат и само забравена включена охранителна камера пречи на плана им да успее. В Софийското село Негушево пък 85% от бюлетините първоначално са обявени за невалидни заради използвано симпатично мастило, чийто следи удобно изчезват след време.

Ретроспекция на последните избори - на прилаганите "в съответствие със закона" масови регистрации на избиратели в конкретни населени места, на фактическото лишаване от право на глас чрез "забранителни списъци", на административното ограничаване на възможността да се гласува от българите, живеещи в чужбина, както и съвременните форми на т.нар. "морално влияние", категорично показва едно - програмата за правене на успешна кампания по българските земи не се е променила на йота за един век:
"Тая програма се състои от следующото:

1) да се спечелят избирателите чрез разни простени и непростени маневри (например да се свикат такива от други избирателни околии …);

2) да се препятствува на болшинството да гласоподава, чрез заплашвания (с пехота, кавалерия, па може и с артилерия, с една дума чрез "морално влияние"…);

3) ако тия средства не сполучат, да се развали изборът насила

(или с други думи:"Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасвание на свещите или взимание на списъците да направи изборът да не се състои);

4) ако и това не се сполучи, да се направят протести, за да се сполучи в Събранието касирането му". (Алеко Константинов, "Угасете свещите" 1895 г)

Нищо от изброеното не беше спестено на гражданите. Включително и многобройните искове за касиране на изборите. По традиция след приключването им всички партии се обявиха за победители, макар основание за подобна претенция да има единствено ГЕРБ. И БСП победи, и ДПС. Също ДСБ, РЗС и Атака.

При толкова много победители, незаетата позиция на губещ остана за Избирателя. За онзи непоправим оптимист, наивник, фантазьор, мечтател, дръзнал да се надява, че този вот ще е различен от предходния. Също и за оня несретник, продал идните четири години от живота си за няколко мизерни сребърника, половин дузина кебапчета, две кокошки, пет кубика дърва и обещания за "светло бъдеще".

Както и за множеството, отказали се да упражнят правото си на глас, изморени от политическото лицемерие, клишираното празнословие, ненаказаната безотговорност, заети с все по-непосилната задача да оцеляват, загубили вяра във всичко, дори в себе си.

И как да бъде иначе. "Който и да бяхме посочили от ГЕРБ, щеше да стане президент" –

заяви Б. Борисов по време на пресконференцията в НДК след втори тур на изборите. Героят на Алеко

Константинов е къде по откровен и безкомпромисен:
"Едно магаре тури за кандидат и магарето ще ти избера, майка му стара! Само ми дай околийския с жандармите и ми дай 1000 – 2000 лева" (Алеко Константинов, "Бай Ганю прави избори").

След 117 години не само околийския и жандармите, самият министър на вътрешните работи участва като ключова фигура в изборите, а 1000 – 2000 лева никой не брои за пари, при положение, че разполага с целия бюджет на държавата или най-малкото с партийна субсидия.

След 117 години Алеко Константинов е като никога актуален, а правенето на избори – различно в нюансите, но идентично в същността.

След 117 години народ, който търпи подобни гаври с правата му, заслужава присъдата на Щастливеца:

"Народът, в когото ти вярваш, е роб …робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, раболепието геройство… И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, …той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост".

(Алеко Константинов "Бай Ганю прави избори")

Светла Василева, Е-вестник

-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com

Статистиците го пропуснаха, държавниците го допуснаха: Посяхме семената на безстрашието

2011-11-11T23:20:00.001-08:00

Родопите са пленително място. Когато се заговори за планината на Орфей, валят суперлативи, редувани с междуметия от прехласнат поглед. Чужденци купуват порутени къщи, стягат ги и заживяват в пълен синхрон с природата, но и със средствата си, понатрупани в Barclays.

На родопчани обаче гид не им трябва, за това си имат Национален статистически институт. Анализът на предоставените цифри е като пътепис с (не)работно заглавие „Ходене по мъките". Та, от последната ни поднесена глава от авторите в НСИ става ясно, че заплатите в Родопи са на последното място в страната. Колко ли вземат писачите-хронисти за подобно плагиатство от записките на заплатния фиш на нашенци?

Стремленията към върховете в кулинарията по тези земи също не бяха пропуснати от статистиците. Според наблюденията им област Смолян е на първо място в страната по фактическото потребление на картофи и кисело мляко на лице от домакинство през миналата година. Само лани ли? Притъпените щения на стомашно-чревния тракт на родопчанина не биха понесли френска кухня и в по-далечен период.

Упорито иначе ги убеждават, че при тънка сметка на домашния бюджет, можело да се живее и с двеста и нещо си лева на месец. Това е ясно, боже колко е ясно! Един пич дори доказа нужен нему екзистенц минимум само от… 40 кинта. Разбира се бе дръпнал шалтера на тока, спрял водата, а менюто му съдържало само плодове и корени. Прогнозата за времето му казвал комшията, друго не го интересувало. Е, заради такива индивиди прагът на бедността „тича" като параолимпиец пред Юсеин Болт.

България в ЕС 2011-та. Обезлюдени села, пустеещи ниви, население извън пределите на държавата си, а останалите заприличват на монаси-отшелници. Други обаче не могат да постигнат душевен мир на пост и молитви, нито пък връзват вяра на лъскавите „божества" от сградата на „Съединението и силата". Последните пък ги убеждават, че с 300 лева възнаграждение не си никак беден, а те с по пет бона месечно не влизат в определението за богат. Въпрос на гледна точка. Къде гледна, къде гладна.

Нивите не пустеят съвсем. Още се работят, ама хаир няма особено. Ни в тютюна, ни в картофите, но познанията в земеделието вървят и с икономическите постулати. Какво му чини между доматите да се хвърли и някоя холандска семка, спомен от гурбета? За плевел усилия, пот и европейски програми не са нужни. Петричкото ноу-хау намери благодатна почва. Предпоставките са налице. Беден регион в тъча на държавата, обезлюдени паланки, цифрово изражение на печалбата-с много нули. Гладът и мизерията са по-страшни от затвора.

Някой беше написал, че там където дните са къси, а нощите дълги се раждат хора, които не ги е страх от смъртта. При нас е що-годе същото. Безстрашието ще придобие и по-големи размери. Защото светлите мигове отдавна са в периферията на потъмнелия взор към хоризонта на обреченото съществувание за 200 и кусур праг в оцеляването.

„Родопи voice"

-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com

Сутеньори за гидове и... местят Атина в Родопите

2011-11-11T23:16:00.000-08:00

Според агенция „Блумбърг" България е оазис за гърците, които бягат от несигурността в родината им. И по-заможните от районите на Ксанти, Драма и Комотини щели да прехвърлят шивашките си фабрики в Кърджалийско и Смолянско. Агенцията цитира някой си Йосиф Коминакидис, който премествал фабриката си в България, защото бизнесът му с платове и дънкови облекла се свива с 30 на сто след началото на кризата в Гърция. Според Националната агенция по приходите само в Южна България работят над 2 000 гръцки компании. А от началото на 2011 г. са регистрирани нови 800 фирми, привлечени от по-ниските данъци и заплати у нас. Знае ли обаче някой какви са тези 800 фирми? И защо родният рай за гърците се превръща в ад за много българи?
Да вземем за пример краха на „Булфанко" в Кърджали и по-нататък коментарът е излишен. То не бяха фанфари, обещания за нови и нови инвестиции, отричане на прогнозите „гърците идват само заради евтина работа ръка и след някоя година ще обявят фалит". Властта им повярва и дори един от гръцките чорбаджии стана почетен гражданин на Кърджали (То да беше само той отличен незаслужено, ама това е друга тема!?).
Може наистина да се случи ренесанс на гръцките трикотажни босове в Родопите, за които тук е оазис - ниски данъци и гарантирана печалба от символично платена работна ръка.
Гръцкият чорбаджия си знае много добре сметката.
Чудно обаче е защо и другите гърци – нечорбаджиите, не създадоха масов поток към нашите магазини след отварянето на пунктове край Златоград и Ивайловград. Защото и те си знаят сметката. Влизаш в „Лидъл" в Ксанти и се оказва, че цените на повечето стоки там са по-ниски от цените в „магазина за бедни" (така германците наричат „Лидъл") в Кърджали и Смолян.
Не си мислете, че по време на криза ще се намери и един грък, който да признае, че са по-зле от българите. Даже и сега не спират да питат българите как сме стигнали до дова дередже. Скоро ще си отговорят и на този въпрос, де…
Единственото им терзание било, че очаквали Кърджали и Смолян да са дестинации за секстуризъм, но тъжно констатирали, че след 23 часа вечер, нито жрици на любовта имало по улиците, нито такситата били подвижни офиси на сводници.
Все за нещо и гърците трябва да бъдат кахърни, я!
Другото е, че и този проблем ще им се разреши, стига от гръцки затвор да излезе най-известният сутеньор на Родопите – Дале Месут.

„Родопи voice"

-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com

Кой кого цунка в тайната стая?!

2011-11-03T11:27:00.001-07:00

Вторият тур на изборите стартира любовно. Заговори се за целувки, къде въздушни, къде по различни места по тялото, а след президентския вот поруменелите бузи придобиха по-тъмни, дори гневно червени нюанси. Страстите за „Дондуков" 2 утихнаха, разгорещиха се тези на местно ниво.
В Кърджали започнаха занятие „повторението е майка на знанието", а след дни ще разберем за кого се отнася-дали за победители, загубили избори или за членовете на избирателните комисии. Докато трае упражнението новият-стар кмет на общината се закле тържествено ведно с общински съветници в местния парламент. Плануваният обаче лесен избор на председател на ОбС не се случи. Въпреки ресурса си от 23-ма души, ДПС не успя да короняса от раз своя човек на поста. За двадесет минути (колкото бе даденото време за размисъл преди повторното гласуване) из кулоарите в Дома на културата замириса на несподелена любов. При таен вот обаче е трудно да се отговори на въпроса „Кой остана нецелунат и на кого ласките дойдоха в повече?". В крайна сметка очакваното се случи и от Движението лансираха първоначалния си избор. А, ако можеше да говори тайната стая? Да, ама мълчи. Фактите на свой ред друго думат и... никак няма да лесно на новия първи в ОбС.

„Родопи voice"

-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com

Защо д-р Адам Персенски „откри” 8 души в къщата си за медиите, а не потърси компетентните органи!?

2011-11-01T02:05:00.001-07:00

Как бяха подготвени и проведени изборите в община Ардино на 23 октомври 2011 година

По отношение на законодателството:

Основната идея на Изборния кодекс–„гордостта на ГЕРБ", който всъщност е доста несполучлив сбор от досегашните избирателните закони беше ограничаване на конституционни права на гражданите. И тя се рализира на практика, като за осъществяването й бяха изменени:

Закон за административно-териториалното устройство на Република България – избиране на кметове на населени места с население над 350 души, вместо – 500 души;

- Закон за гражданската регистрация – ограничаване на избирателни права не толкова чрез налагане на условието за уседналост (постоянен и настоящ адрес в едно и също населено място за определен период), а чрез служебна промяна на настоящия адрес на избиратели от органите на МВР.

Подготовка на изборите:

Консултации за назначаване на ОИК и СИК:

За пръв път откакто се провеждат избори в новата история на България общинските ръководства на парламентарно представените политически партии в Ардино не постигнаха съгласие за съставите на СИК, поради изключително надменното поведение на представителя на ПП „ГЕРБ" и същите бяха назначени служебно от ОИК. Ефектът се видя в изборния ден.

По отношение на избирателните списъци:

Съгласно Изборния кодекс (както и предишните изборни закони) избирателните списъци се съставят от общинските администрации по населените места, в които се води регистър на населението, и се подписват от кмета на общината, съответно от кмета на кметството или от кметския наместник, и от секретаря на общината. Избирателните списъци се съставят по постоянен адрес. Избирателните списъци се съставят поотделно за всяка избирателна секция. Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък. Всъщност основно задължение на общинските администрации е да поддържа избирателните списъци в актуално състояние, което означава от избирателните списъци да се заличават имената на гражданите, които до изборния ден са загубили правото си да избират или са починали и да се дописват имената на гражданите, които са придобили право да гласуват в съответната секция, но са пропуснати.

Но актуалността на избирателните списъци зависи най – вече от действията на самите лица, включени в тях защото съгласно ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението и се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до общинската администария. Заявлението за промяна на постоянен адрес се подава в общината или кметството, където лицето избира да бъде вписано в регистъра за населението.Всяко лице може да има само един постоянен адрес и той е винаги на територията на Република България. Когато се променя постоянният адрес, изменението се съобщава чрез Национална база данни "Население" на общината по предходен постоянен адрес, на общината, в която е настоящият адрес, и на Министерството на вътрешните работи.

Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Всяко лице има само един настоящ адрес. Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до общинската администрация. Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава в общината или кметството, където лицето пребивава, и в 5-дневен срок се изпраща за актуализация на Национална база данни "Население".

Това го казвам защото в публичното пространство се прави внушението, че виновни за хаоса в избирателните списъци в резултат на което хиляди граждани бяха лишени от конституционното си право да избират са общинските администрации, което категорично не отговаря на реалноста. В изборното законодателство много ясно са записани случаите, в които администрацията „се намесва" в изготвянето им.

Кой как разбира актуалността на избирателните списъци.

1.Кандидатът за кмет на община д-р Адам Персенски с учудване разбира, че в собственото му жилище има регистрирани 8 души, които той не ги познава и тръгва да разнася „откритието" по медиите вместо да се обърне към общинската администрация, като компетентен орган и да получи аргументиран отговор, че поради описаните по-горе правила за адресна регистрация (заявяване от лицето) администрациите не могат служебно да променят адреси или да отписват лица, защото няма законоустановена процедура за това;

2.Кандидатът за общински съветник Съби Узунов отправя запитване за причините, поради които група граждани от с. Синчец, с. Гърбище, с. Чубрика и с. Ябълковец (описани в писмото, което се съхранява в общината) в които имат кандидати за кмет на кметство не са включени в избирателните списъци. На въпрос по телефон в качеството си на какъв прави това запитване същият отговори, че е упълномощен представител на ПП „ГЕРБ" за обшината за целия изборен процес. След като му беше обяснено, че съгласно Изборния кодекс всеки избирател може да поиска отстраняване на непълноти и грешки в избирателния списък с писмено заявление до кмета на общината или района или кметството в деловодството на общинската администрация постъпиха заявления от всички лица от списъка на кандидата за общински съветник, като част от заявленията отново ги донесе той. Всички заявления бяха разгледани и на заявителите бяха изпратели писмени отговори;

3.След като разбраха, че няма да могат да получат подкрепата на „лицата от списъка" същият кадидат за общински съветник и кандидатът за кмет на с. Синчец Ружди Тефик тръгнаха да обикалят по къщи и паланки (джамии) да разпитват дали този или онзи живее в селото и отиват при най-компетентното лице – магазинера на селото ( нищо лошо не казвам за госпожата). А кандидат кметът аха-аха да се изненада, ако случайно от джамията изкочат регистрираните лично от него лица.

Във връзка със сигналите от граждани, че са включени в „забранителния списък" без изобщо да са напускали страната, отговорите, които получавахме на нашите запитвания към ОДП - Кърджали - група „Български документи за самоличност" бяха – при въвеждане на заявление за издаване на български лични документи е допусната грешка, с която на лицето е въведен адрес - Р Турция.

За обстановката в изборния ден:

Поради сложността на изборите „две в едно", намаленият състав на секционните избирателни комисии ( в повече от половината избирателни секции – 5 членни) и не на последно място неподготвеността на голяма част от членовете на комисиите изборният ден протече в доста изнервена обстановка. За това своя „принос" даде вездесъщият кандидат за общински съветник от ГЕРБ Съби Узунов, обикаляйки избирателните секции и давайки указания на комисиите как да работят. Изборният процес приключи с множество корекции на протоколи в ранните часове на следващия ден.

След изборния ден:

В лагера на победителите – среднощни фойерверки.В лагера на на неспечелилите - Една дъъъъъълга и крещяща тишина! Вече цяла седмица.

Към никого – нищо лично.

На победителите честито, а на неспечелилите – до следващите избори.

инж. Кемал Алиев,

секратар на Общинска администрация-Ардино

Бележка: Заглавието е на редакцията

Победителят да се пази от победени нагаждачи (Написано за Николай Мелемов, но е актуално и за Хасан Азис)

2011-10-31T12:42:00.001-07:00

Какво нещо е властта!?

В изборната нощ в щаба на победителя Николай Мелемов можеха да се видят всякакви типажи, които нямат нищо общо с ГЕРБ. И нямат нищо общо с победата на Мелемов, разбира се! Тези, които също разчитат на келепир, но пък имат и малко срам, останаха само с честитките по телефона и „гаранцията" „Аз ти уредих стотици гласове!".

Вярно е, че в неделната вечер родопският Бай Ганьо правеше избори – някои, чиито лиги текат за властови позиции, последни си тръгнаха от площада късно в неделя, а в понеделник първи се събудиха и се втурнаха към щаба на Мелемов. Нали телевизионните камери стоята още там!

Три основни неща трябва да направи Николай Мелемов, за да се презастрахова и се предпази от евентуален срам след година и 9 месеца, когато са следващите парламентарни избори.

Първо, победата на Мелемов се дължи на самия него, на мощната подкрепа за ГЕРБ и на хиляди граждани, които наказаха БСП. Последната категория не са свързани с партии, това са граждани, които по-скоро пасуват на избори. Там, разни партийки, които не можаха да призоват хората за себе си да гласуват, камо ли да накарат за трети човек – това са само приказки;

Второ, Мелемов не дължи на никого извън ГЕРБ важни постове. Ако трябва да се даде зам.-кметско кресло на човек извън ГЕРБ, то това трябва да е на излъчен от гражданска квота. Да свика общоградско събрание и да чуе име от народа, а не от партии – брокери. Това са формации с един файтон хора, които държат партиен печат само заради далаверата. А разни там самодейци в политиката, които не събраха гласове дори за излъчване на общински съветник, трябва да бъдат държани далеч от Мелемов. В противен случай скоро Смолян няма да говори за докарани от далече строителни фирми, за да се правят далавери, а за обвързване със съмнителни типове – пак за далавера;

Трето, Мелемов трябва да се пази през целия си мандат от хора, чийто живот минава в използването на изрази от рода на „Г-н Началник, мухата, която ви притесняваше вчера, днес аз я убих!" или „Шефе, твоите чорапи миришат най-хубаво!".

„Родопи Смолян"

(изданието е част от групата „Родопи voice")

-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com